Много отдавна не бях плакала на мач. Някъде след час и половина игра плаках от радост, но тридесет минути по-късно бях безкрайно разочарована. И то не от резултата - 2:6 7:6 1:6 не е толкова лош резултат, особено като се има предвид, че това е едва началото на турнира, но безразличието което Мартина показа в третия сет ме натъжи толкова много.
По света Хингис вероятно има милиони фенове, но с поведението си днес през последната част от мача е докарала до истерия сигурно 80% от тях. През всички тези години Хингис ми е носела толкова радост, колкото и мъка, сигурно обаче има някакъв символизъм в това, че винаги е побеждавана в момент когато най - много искам да се случи нещо хубаво.
Ще ми обяснили някой защо по ........... ще си даваш толкова зор, за да докараш нещата до тайбрек, да го спечелиш с някои феноменални отигравания и след две глупави грешки в началото на третия сет, ще ............... целия си труд. И какъв беше този коментатор, според който тоалета на Хингис е розов?!?!?! Аз ли съм далтонист или ??? Разбрахме за силата на удара на Енен, но защо не каза нищо за ретурите на Хингис. Вярно,че в началото не струваха, но постепенно влезе в ритъм. Никоя друга тенисистка няма да се осмели да ги посреща толкова рано сервисите на тази белгийка. Омаловажаваше почти всички точки на Мартина, като според него всичко се дължи на отпускане от страна на Енен, късмет при мрежата, съдийска помощ и т.н. Ами тя Енен сама се позиционираше на корта , ако е губела точки да търси вината в себе си. Може би Жустин наистина има най-добрия бекхенд изпълняван с една ръка, но според мен и липсва вариативността на Хингис и въобще магнетизма на Мартина.
И все пак мача беше много красив, за разлика от предишните два

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите