Е, ти пък сега, вярно че към този спорт съм развил почти инстинкт, ама все пак вече не съм профи, не съм си сверявал часовниците с новите "звезди", освен с Иван Костов веднъж . Уви, аз ще уча в Германия от тази година така че не виждам кога ще можем да поиграем, но основните качества, които се придобиват с тренировки могат и на теория да се коментират: Значи, първото е, че 90 % от мача зависи от психиката на двамата играчи - всеки блъска поне по 4 часа на ден, но начинът, по който това се използва, носи разликата в класите - никога не се стягай, ами си показвай играта и да не ти пука. Също така винаги нападай, но само ако си се подсигурил отзад. Винаги трябва да има и някоя изненада - примерно изненадващо сервис-воле или пък скъсена игра... Работи много над сервис, защото ако нямаш сигурност в серивс-геймовете, няма никога да ти се отвори парашута за пробив . И, разбира се, упражнявай всички удари, защото добрият тенисист пласира с всеки удар топката, където иска. В крайна сметка това си е индивидуална игра, в която интелектът и импровизацията са силни оръжия. За Ориндж Боул видях - ами ако чувстваш, че имаш потенциал и си готов за лишенията на профи кариерата, не се чуди - тъкмо сега е времето да привлечеш погледите, после вече те имат за изграден спортист и никакви мениджъри и прочие няма да видиш - гледай как Марчето заминала без майка си, без да знае английски, с няколко долара в джоба и с усилия и постоянство докъде стигна. Пък и дори само опитът от подобно участие ще ти даде самочувствие и точки. Но ти си знаеш дали рискът си заслужава...

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!