За разлика от останалите аз няма да се "лигавя" и ще Ви кажа директно моята гледна точка.
Аз съм Ви почти връстничка, от доста повече години съм семейна и от доста години не правя секс със съпругът си.В началото НЯМАШЕ НИКОЙ И ТО МНОГО ДЪЛГО ВРЕМЕ.Просто ми беше неприятно докосването му-казано направо сексът с него не ми допадаше.Реших,че е подло и долно да го лъжа и му казах истината в очите, вместо да използвам вечните женски главоболия и неразположения. Запазихме семейството си в името на детето. Той е прекрасен човек, но никой от нас няма вина за това,че в сексът " не си паснахме". Защо трябваше да лицемернича и да пъшкам от удоволствие, когато ми се гади от докосването му?Мисля че, че постъпих правилно.
Докато един ден не си зададох въпроса да не би пък да съм фригидна и вината да е в мен. В този ден не можах да си отговоря.
Отговорът дойде сам след няколко години,когато срещнах един прекрасен мъж, с който съм и до ден днешен.
С него не съм фригидна, с него изпитван нещо невероятно
Какъв е изводът?
Да не търсите вина в никой от двама ви.
Приемете всичко като даденост. Ако обичате и уважавате съпругата си-оставете я в живота си като Ваш приятел. Бъдете сигурен,че любовта и истинския секс не е на магистралата ,а в една истински качествена връзка!
Поговорете открито със съпругата си и ако тя е склонна да гледа на Вас като най-истински приятел, който има право на свой собствен интимен живот, без да се налага да дава и търси обяснения-това е идеалния вариант!Без да се карате, търсите вина в другия, съществуващи или несъществуващи връзки на другия-това ще облекчи и двама Ви!
Повярвайте ми!
Успех Ви желая и много любов!