Чакай чакай, ти за кой тип питаш? За онези, дето 12 - 13 часа ходят по разни чукари и не знаят защо, докато мръкне и стигнат до някоя хижа, където веднага лягат, щото са си подбили краката от махане на крачоли? И после разправят нещо от рода "Взех разтоянието от еди къде си до еди къде си за еди колко си часа, което може да се каже че е нов републикански рекорд, пък останалите мърди дойдоха два часа след мен" ?

или

От оня хубав тип хора, които правят една четиричасова разходка от една хижа до друга, като раницата е пълна със стъкълца, та като вървят подрънкват, вътре има краставички, мариновани пиперки, маслинки, печена тиква, сиренце, мръвка, саламче, суджуче... След като стигнат до хижата разтоварват всичко, вземат хижаря, вадят китарките, едно огънче се запалва пред хижата ако е лято, или ако е зима една голяма камина... след първото стопляне се прави една голяма обща маса, и от нея не се става докато не свърши всичко, което е било в стъкълцата, като много се пее, много се дрънка на китарка и т.н. работи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите