Не,не съм се примирил,въпреки,че минаха вече 5 години!
Никога не може да се забрави мъките,на които бях свидетел,как детето ми се учеше да прохожда за втори път през животът си,как съм го носил няколко етажа на гръб заедно с патериците му,нито нощните писъци и сънуван кошмар с една кола години наред!
ТОВА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ ЛЕСНО!!!!!!!!!!!!!!
ДА-МНОГО СИ ПРАВ,НО ЩЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО И НА ТОЗИ ГОСПОДИНЧО И ОПРЕДЕЛЕНО ЗНАЯ КАКВО ПИША!!!
Само да споделя една малка подробност-докато чаках в Бърза помощ "присъдата" на лекарите за детето ми-здравето и бъдещето му-този мерзавец ме попита каква сума и в каква валута искам да ми плати до 30 мин.,само и само да се откажа от всякакви искове и съд!
Повярвайте-ако не бяхме в болница-още тогава щах да го удуша със собственните си ръце!