Стр 70

Наведе се и внезапно я целуна по тъжното лице.
- Не ме отблъсквай - примоли се тя.
Той я погали с пръсти по бузата и внезапно я целуна пак.
- Нека вляза – каза меко – и да си съблека дъждобрана.
Окачи пушката, съблече мокрото кожено яко, и посегна към одеялата.
- Донесох още одеяла – каза той – за да се завием с едното, ако искаш.
- Не мога д стоя дълго – каза тя – вечерята е в седем и половина.
Той я погледна бегло, след това погледна часовника си.
- Добре – каза.
Затвори вратата и запали слабо висящата газена лампа.
- Някой път ще имаме повече време – каза той.
Постла завивката внимателно, като сгъна едната под главата й. Поседна за малко на стола, притегли я към себе си, държейки я плътно с едната ръка, а другата търсеше плътта й. Тя долови как дъха му спря, когато я намери. Под тънкото палто тя беше гола.
- Усещам те – каза той, докато пръста му галеше меката, топла, скрита плът от кръста и бедрата й. Наведе лицето си и отърка продължително буза в корема и бедрата й. Тя пак се почуди какво буди този възторг в него. Не долавяше хубостта, която той намираше в нея, чрез допира до жизненото й потайно тяло, намираше я дивно хубава. Защото само страстта дава това прозрение. Когато тя не е жива, или я няма, тогава величавия ритъм на тази хубост е недоловим, даже непрязнен, топлата, жива хубост на допира, толкова по-дълбока от от зримата хубост. Тя усети как бузата му се плъзга по бедрата й, по корема и по задницата й, и бръскането на мустака му и меката му гъста коса, и колената й започнаха да треперят. Той я заграждаше някак. При все това тя очакваше, чакаше.

Когато влезе в нея, с наситено облекчение и задоволеност, чист покой за него, тя все още чакаше. Чувстваше се малко оставена встрани. Добре знаеше, че някак вината е и нейна. По своя воля се постави в тази разделеност. И сега може би беше обречена на това. Лежа неподвижно, усещайки движенията му в нея, неговата дълбока съсредоточеност, внезапния му спазъм когато се изпразни, последван от все по-бавни тласъци. Този тласък на задницата, не бе ли малко жалък? Ако си жена и част от цялата тази работа, вероятно този тласък на мъжките полукълба е доста жалък. Сигурно мъжът е достатъчно абсурден в такава поза и в тази дейност.
Но тя лежеше неподвижно, без отдръпване. Дори когато той свърши, тя не се зае със собственото си задоволяване, както правеше с Майкълис, остана неповижна, и сълзи напълниха и се стекоха от очите й.