Стр 123

- И когато все пак се събра с жена, която наистина те желае – рече Кони – май ти дойде малко множко от всичкото хубаво.
- Може би! И дори и така да е, пак бих бил с нея, отколкото с тези, никога несбъдващите се - бялата ми младежка любов, и другата – отровното цвете, и останалите..
- Какво за останалите? - попита Кони.
- А, другите. Няма други всъщност. Разбрал съм, че повечето жени са така, те искат мъжа, но не искат секса, и мъжете се примиряват, като част от договорката. По-така старомодните жени просто си лягат и те оставят да действаш.. След това са добри, тогава си те харесват. Самото нещо, самото деяние не представлява нищо за тях, даже малко проява на лош вкус. Повечето мъже така си го харесват. Аз обаче го ненавиждам. Има и един тип жени, които са също точно такива, но се правят на други. Преструват се на страстни и тръпнещи. Цялата им работа е алабала. Играят го. Има ги и други, които обожават всичко, всяко усещане, гушене, и свършване дори, всяко едно освен естественото. Винаги някак правят така, че свършваш НЕ когато си в единственото място, където трябва да си, когато свършваш. Има и трети, корави жени, те са като дявола като трябва да ги свършиш, и сами се свършват, като бившата ми. Искат те да са активните. А има и един тип, които са просто умрели отвътре, ама мъртви, и го знаят. Други те отблъскват дори преди ти да се изпразниш, и продължават да усукват слабините си, докато сами се свършат срещу бедрото ти. Ала тези са лезбийския тип. Потресаващо е колко лесбийски са жените, осъзнато или неосъзнато. Струва ми се, почти всичките са лесбийки.
- Това пречи ли ти? - попита Кони
- Бих ги избил. Когато съм с жена, която всъщност е лесбийка, направо вия в душата си, искам да я убия.
- И какво правиш?
- Бягам колкото се може по-бързо
- Ама смяташ ли ги за по-лоши от хомосексуалните мъже?
- Да, защото съм страдал много от такива. Всъщост не знам. Когато се окажа с жена лесбийка, дали тя го осъзнава или не, чернее ми пред погледа. Не, не! Даже не исках повече да имам нищо общо с жена, исках да остана сам, да запазя приличие и пълноценност.
Беше блед, със сбрани вежди
- И съжали ли, когато се появих? - рече тя.
- Да, съжалих и бях доволен.
- А сега как се чувстваш?
- Съжалявам, външно някак, за всички усложнения, грозоти и тормози, които няма как да не дойдат, рано или късно. Тогава кръвта ми се стаява, и се чувствам малък. Когато кръвта ми кипне, съм доволен. Ликувам. Бях почнал наистина да се вгорчавам. Почвах да вярвам, че никакъв истински секс не е останал, нито една жена, която да свърши естествено с мъжа, освен цветнокожите, ама те все пак, е, ние сме бели мъже, те са малко като кал..
- Сега щастлив ли си с мен? – попита тя.
- Да. Когато мога да забравя другото. Когато не мога, искам да се завра някъде и да умра.
- Да се завреш?
- Ами да – подсмихна се – да се скрия, предполагам, мила.
- Изглежда имаш доста опит с жените – каза тя.
- Виж, не мога да се заблуждавам. Точно така се заблуждават повечето мъже. Приемат лъжата и си създават настройка за това. Аз не мога да се самоизлъжа. Зная какво искам, когато съм с жена, и не мога да кажа, че го имам, когато го няма.
- А сега имаш ли го?
- Така изглежда.
- Тогава защо си така блед и мрачен?
- От спомените, и малко ме е страх от себе си.
Тя не каза нищо. Ставаше късно.
- А мислиш ли, че винаги си се отнасял както трябва е жените?
- Боже, не! Оставих жена си да се превърне в това нещо, моя е вината в голяма степен. Развалих я. И не се доверявам. Трябва да го знаеш. Много време е нужно да се спечели доверието ми отвътре. Така че може би и аз съм фалшив. Нямам доверие. А като им близост, не можеш да я сбъркаш.
Тя го погледна.
- Ти не губиш доверие с тялото ти, когато ти кипне кръвта – каза – Тогава се оставяш, нали?
- Да, уви. И точно така попадам в беди. И затова съзнанието ми така упорито не се доверява.
- Нека умът ти не се доверява. Това има ли значение?
Кучето въздъхна нетърпеливо на пода. Огънят затихваше.
- Ние сме двама бити воини – каза Кони.
- И ти ли си бита? - засмя се той - и пак се връщаме към това.
- Да, и е страшно.

......стр 125

- Може би жените всъщност са искали да са с теб и да те обичат както трябва, само че не са могли. Може би не е цялата вина тяхна – каза тя.
- Зная. Мислиш ли, че не знам каква настъпена, смазана змия съм бил самият аз?
Тя се притисна силно към него. Не искаше да се почва пак. При все някаква извратеност я караше.
- Сега не си – каза – не си това - настъпена, пречупена змия.
- Не знам какво съм. Мрачни времена идат.
- Не – възпротиви се тя, притисната – Защо? Защо?
- Черни дни идат за всеки – каза той с пророческа мрачност.
- Не, не казвай това.
Той замълча. Ала черната дупка на отчаяние в него се усещаше. Това беше кончината на всяко желание, края на всяка обич, това отчаяние като тъмна пещера в хората, в която се губи душата им.
- Ти говориш толкова хладно за секса – рече тя – говориш все едно си искал само твоята задоволеност, твоето удоволствие.
Тя неспокойно протестираше срещу него.
- Не е така – каза той – исках да си получа удовлетворението и да съм задоволен от жената, а никога не го получих, защото не мога да стигна до моето удоволствие с нея, ако тя не получи своето с мен в същото време. Това никога не се получи. Трябват двама!
- Но ти никога не си вярвал в жените си.. всъщност и в мен не вярваш – каза тя.
- Е какво значи да вярвам в тях?
- Ето виждаш ли?
Още беше сгушена в него. Ала духът му бе тъмен и далечен, не беше тук с нея. Всичко, което тя казваше, го запращаше по-надалеч.
- А в какво вярваш? . настоя тя.
- Не зная.
- В нищо, както повечето мъже, които познавам – каза тя.
Мълчаха. Тогава той стана и каза:
- Да, зная в какво вярвам. В сърдечността, в топлото сърце. И най-вече топло сърце в любовта, да се чукаш с горещо сърце. Вярвам, че ако мъжете го правеха с топли души, тогава и жените ще го приемат топлосърдечно, всичко ще си дойде на мястото. Това кораво, безсърдечно шибане, то е смърт и видиотяване.
- Но ти не ме чукаш в студено сърце, нали? - възпротиви се тя.
- Не искам да те чукам въобще. В момента сърцето ми е ледено като студен картоф.
- О – каза тя, и го целуна иронично – да го запържим. Той се засмя, и седна изправен.
- Така е – рече той – всичко давам за малко топлосърдечност. Ала жените не ги радва това. Даже и теб не те радва наистина. Ти харесваш добро, силно, пронизващо коравосърдечно чукане, и след това да се правим, че е красиво. Къде е топлотата ти към мен? Подозрителна си към мен като котка с куче. Казвам ти, нужна са двама дори за да има топлота и сърдечност. Обичаш да се чукаш, добре, ала искаш да го наричаш нещо велико и загадъчно, само за да си придадеш важност. Твоята важност значи повече за теб, сто пъти повече от всеки мъж, повече от заедността ти с него.
- Но и аз това ти казвам, твоята значимост е всичко за теб.
- Е добре тогава – каза той, изправяйки се – да се отделим. По-скоро ще умра, отколкото отново да чукам с кораво сърце.
Тя се изплъзна от него, той стана.