МИСИЯ: НЕВЪЗМОЖНА
Ина Григорова

Ако на този свят е възможно да спим с някого без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му?, пита се Ина Григорова, докато със сладка болка си припомня платоничната любов.

Веселата Вдовица на Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на наешето “да”; докато ни откъсвате и заебавате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок – гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спясяване и злодеи за дуелиране със. Обаче има, има… Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох. Оператор – Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар, а аз – премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките – да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки – едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което като вллязох, от страх извика “Линия!” ; а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му… Имам си един стар оперен бинокъл.
Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана. Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи. Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога нама да почне да пише летни хитове. Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.
Но и платоничната любов е нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди “ако” … Ако бях казала: как го пиеш кафето… Ака беше отвърнал: предпочитам го сутрешно…
Един познат
обича вместо чао да казва “виж ме как се отдалечавам”. Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов – фатално съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекичко и подличко те отрезвява мисълта, че “ако” все пак въвежда условно наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова…
Не се лъжете – една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия – никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка винаги ще си остане цял и усмихнат. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща. Моментът, когато му подавах портокала цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване, по-разкъсващ и от най-бавния кунилигнус. Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.
Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост. Не можеш да му изневериш, не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката, не можеш да му настъпиш хамстера или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница. Някои смятат, че платончната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махморлука на еднократните връзки без име. Може. Но фактът, че обичаш много чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност. Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой… така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена. Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и – най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса – или оня път с покупките – като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител – плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове. Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив – ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum. Затова, научете се да обичате платонично. Това ви гарантира цял един живот на предоргазмено плато…