Най-вероятно пак е имало случаи, но те не са били така многобройни. По времето на интелектуалния и естетски "недоимък" и шамареното възпитание, също и критериите за здрава добре изглеждаща жена са били други. Кой ти е мислил тогава за диети и здравословни храни! Каквото има на масата, по-скоро не е стигало, отколкото да остане. Имало е и повече задължителен физически труд - и за жените в домакинството, и за мъжете, а оттам и потребност за редовно калорично хранене.
Попаднах на една статия, в която се коментира, че и случаите на анорексия сред мъжете зачестяват. Също в резултат на стремеж към съвършено тяло, съчетан с изтощителни тренировки.
Най- хуманното време създава и ни натъпква в главите ежедневно и отвсякъде своите идоли - красавици и красавци, със съответните зловещи послания, че да си харесван, приеман и оценен, трябва да изглеждаш по точно определен начин.
Ето ги и някои от симптомите на анорексия:

1. Психологични
* Нереалистична представа за външния вид
* Самооценка, която се основава най-вече на теглото
* Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
* Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

2. Емоционални

* Ниска самооценка
* Клинична депресия
* Честа смяна на настроението

Мисля си, че това може да е резултат и от една свръхвзискателна и критична спрямо децата и податливите на анорексия нервоза среда, дори не винаги семейна среда, а училищна, приятели и др. Но родителите могат да катализират процеса и проявявайки прекомерно желание за обгрижване и контрол. Или прекомерни амбиции за бъдещето на детето си. Друг текст, който ме насочи да поразмишлявам в тази посока:

Не е случаен фактът, че анорексията и/или булимията се проявяват във възрастта на пуберитета. Това е особен период, когато предстои отделяне от семейството, порастване, самостоятелност, самоопределеност. приемане на отговорности, професионална и социална ориентация. Породените страхове, несигурността, неувереността провокират поведение на отреагирване под формата на хранително разстройство. Абнормното хранене, автоматизираното дъвчене, преяждането, повръщането или намаляването до минимум на приема на храна се явяват единствения начин за справяне с вътрешното напрежение и за разрешаване на конфликтни ситуации. Постепенно храната изцяло започва да диктува живота и да налага особено "робство". Идва момент, когато индивидът не контролира нито храната, нито външния си вид. За близките и приятелите общуването с болните се превръща в кошмар. Те стават безпомощни свидетели на психическата и физическата разруха на любимия човек. Злото наречено "анорексия" или "булимия" обхваща целия социален, интелектуален и интимен живот.
Захарина Савова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите