|
Тема |
Re: Я пак за анорексията и анорексичките: [re: Aйшa] |
|
Автор |
thebeliever (старо куче) |
|
Публикувано | 02.11.08 12:16 |
|
|
Как може да си толкова категорична?
Няма гаранция, че децата ни ще бъдат психически устойчиви, само защото са "възпитани правилно"( което пък е толкова субективно, че...). Има един лаф - Случва се и в най-добрите семейства.
Не можеш да ограничиш едно дете само до семейството. Средата му е всичко около него - това включва и децата край него, които са различно мислещи и може да са с "неподходящото" възпитание, и филмите, и списанията...включва дори приказките за принцесата, която идвали да я искат всички принцове. И ако нещо отключи тоя процес на саморазрушение ( няма значение дали това е вид бунт, нужда от обичане, стремеж да бъдеш забелязан или желание да изчезнеш), най- ама най-неподходящата реакция е някой да ти каже "лиготия, празноглавие и лошо възпитание". Това е като да го засилиш докато пада...
И не е до захаросани сълзливости изобщо. Проблемът съществува и се увеличава. Примерът със затлъстяването, който си дала хич не е удачен - там е неправилен режим на движение и хранене - там теорията със възпитанието може и някак да мине. Това тук е режим на мислене, храненето е само второстепенната част...
Гаранции, че това няма да се случи на теб, сестра ти или дъщеря ти няма. Иначе е хубаво да осигуриш добра емоционална среда в семейството. Но това не е като ваксина срещу грип...
По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага
|
| |
|
|
|