Естествено, че те разбрах.
И може би тъкмо тази тема е мястото да ти кажа лично аз защо, аджеба, толкова много те харесвам:
Харесвам те, защото си топла, човечна, емпатична, добронамерена, отзивчива, реагираща.
Защото си мислеща, търсеща, любопитна, съмняваща се, отворена, деликатна, нежна и обичлива.
Защото си миролюбива и търпелива, но можеш да си и като Везувий, ако се налага.
Защото си честна до безобразие и нито веднъж досега не ме излъга, поради което ти имам тотално доверие.
Харесвам те, защото си правиш всичко по твой начин, проправяш си свои пътечки и си защитаваш правдите с огън и меч - като в същото време умееш да уважаваш и чуждите правди.
Харесвам те, защото се интересуваш от хората и света, въпреки че знаеш доста за тях.
Защото дори най-изпепеляващата емоция не успява да заличи здравия ти разум, но и най-стоманетата логика не успява да охлади горещата ти кръв.
Харесвам те, защото ме караш да си задавам въпроси и да се съмнявам в твърде лесните отговори.
Защото ме разсмиваш, разчувстваш, раздвижваш и разбуждаш.
Харесвам те, защото не се взимаш твърде насериозно, а понякога се взимаш, но дори тогава умееш да се самоизбъзикаш и да не взимаш насериозно факта, че се взимаш насериозно.
Защото си дълбока, сложна и одухотворена, но умееш да живееш простичко - а понякога, за разнообразие, умееш и да си усложняваш живота, както никой друг.
Харесвам те, защото пишеш убийствено хубаво и завладяващо, което подозирам, че е резултат от всичко изброено дотук.
И защото си ми приятел, сродна душа и съмишленик, с когото искам още дълго да се размотаваме заедно из дългите житейски пътища.
(това е шорт версията)
|