Рядко се случва да ме обиди някой, защото като цяло имам добронамерено обкръжение и внимавам с кого се сближавам. Но иначе, ако някой поиска, не е особено трудно да ме обиди. Изстрадвам го дълбоко и помня дълго, с години. Особено чуплива съм на тема самочувствие, такива рани най-трудно ги прощавам, на практика никога. Тежко понасям и ирония/сарказъм към неща, които са ми важни и скъпи, включително ако някой се подиграва с приятелите ми.

По принцип не обиждам никого - може да се случи само неволно или пък ако съм изключително афектирана и раздразнена, което пък се случва рядко, защото като цяло съм спокойна и миролюбива. Дори и при самозащита трудно обиждам, като цяло съм слаб "воин", агресията ме плаши и блокира. Ако разбера, че все пак съм обидила някого, после буквално се самоизяждам от чувство за вина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите