|
Тема |
Re: Обиди [re: Бpeт] |
|
Автор |
ПOЛУидиoтчeтo (тиква, бе) |
|
Публикувано | 14.03.08 20:49 |
|
|
Много трудно се обиждам, особено пък от целенасочени обиди. Ако някой без да иска ми каже нещо обидно, ще ми е по-кофти, отколкото ако виждам, че го прави нарочно.
Обиждала съм се най-вече, когато някой не ми вярва, а аз знам, че не го лъжа. Ей това може да ме побърка и ме е побърквало, особено ако е ставало дума за близките ми.
В секса... не е имало неща, които ме обиждат. Имало е такива, които ме нараняват, защото за да има обида, трябва да си убеден, че отсрещният не е прав, а като ти кажат примерно "я как си се наляла" или нещо от рода и знаеш, че е вярно, просто ти е гадно, но не може да се обидиш. Иначе, не мога да си представя какво би ми поискал някой в секса, което да ме обиди. Ако не ми харесва, просто няма да го направя, ама пък да се обидя...
И да, мисля, че мога да обиждам, но избягвам да го правя, освен ако някой не се опита прекалено дълго да ми ходи по главата. Много е лесно, щото всеки си има слаби места, ама кому е нужно.
Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.
|
| |
|
|
|