|
но когато се налага, го правя непременно. Хладнокръвно, с безразличие. Налагало ми се е да обиждам и с жестове, които не са привидно груби, но ако човек не е бавноразвиващ се, схваща и се поправя. Пример: някоя мизерия в офиса е свършила последната ролка тоалетна хартия, и не си е направила труда да зареди нова, както учат мама и татко от ранна детска възраст. Чакат да го направи чистачката, или някой друг. Вчера имаше подобна абсурдна ситуация. Сложих една ролка, точно по средата на двете гнезда за хартията, за подсещане на мързеланата.
Или пък се взима последната бутилка минерална вода, а празният полиетиленов плик от нея бива оставен в шкафа/хладилника, а не изхвърлен в съответния кош. Или някой изяжда последния кроасан от пакета, до кафе-машината, и оставя пакета така, отново чакайки чистачката. Да, мили ми другарчета, такива са някои /доста/ италианци.
Нищо, поискано от любимия ми мъж, не може да бъде обидно. Ако бе така, нямаше да ми бъде любим.
Обиждам се от малко неща, а ме забавляват и разсмиват онези, които не ме познават, и си вкарват фантазии в главите, че са успели да ме засегнат.
Може да ме обиди демонстрация на "невиждане" или липса на чувствителност, от страна на любимия ми човек, примерно, вместо да погледне първо под масата дали няма да срита нечий крак, директно го прави, и дори не се извинява. След пет подобни случая, съм способна да му се подигравам открито, че е на изключително ниско ниво, и дори да му казвам, че по всяка вероятност не сме много подходящи един за друг. По този въпрос, който казва, че "противоположностите се привличат", да си гледа работата.
|
Не обичам, [re: Бpeт]
