не зная,трудно е...

Да кажем ,че си видял нещо ,там 'горе' сред звездите (от ония другите звезди),което ти е харесало ,защото винаги си го търсил.Харесал си го ,щото то е правено да бъде харесано от теб.Познаваш го интуитивно силно и почти толкова 'сляпо' .Протягаш се на пръсти и си го вземаш,щото то е твое и ти принадлежи.Слагаш си го на сърцето и ...света започва да бие с оня красивия пулс...

'То' стои в ъгъла на усмивката ти ,когато си тъжен...'То отпуска юмрука ти ,когато си ядосан..то лежи в ума ти ,когато си ослепял..то те пази в тъмнината на нощта ,когато сънуваш кошмари..то обвива с топлина ръката ти ,когато с хлапашка усмивка (оная от детските години)прибираш сабята обратно..

Колко тежат на ръждивия поглед кървавите сълзи тогава?
Ама по юнашки честно ?
Твърде,твърде прозаично ,нали?

За съжаление,човек не е толкова силен,за да позволява да го раняват с открити и разголени гърди...

Не е и толкова смел,за да застане лице в лице със страховете си ,че ще се изгуби някъде във въпросите и няма да го намерят после в отговорите..

Нито пък е толкова красив ,че да бъде харесван дори ,когато е и най-откровен и най-до кръв -искрен ...

Или поне аз не съм такъв!

Уви, бялата птица не е феникс!Или поне няма да доживея до 500 години ,че да могат да се убедя в противното.


Ако някой,някъде е построил кулите си така ,както винаги е искал те да бъдат,той никога не ги предава.А 'кулите и без да съм чел 'Галактическият стопаджия' се оглеждат най-ЧЕСТНО в четири очи и лежат най- ВЯРНО на две сърца.Ако две от очите отместят погледа,за 'кулите' не знам ,но сърцето се троши най-малко на 44..


Макар и да не ми се вярва ,че ще мога да съградя цял стоунхендж ,пък било то и от скалпирани звезди,ако знам ,че лунатикът до мен е "моят лунатик',бих се пробвал по юнашки ,да надскоча себе си,пък каквото сабя покаже ...

Ако ли не успея -отговорът го знам -за дърва!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите