Търсейки верният начин и път...в стремежа си да отговориш на собствените си нужди.., на тези на човека до теб, на другия...на целия свят....СЕ нараняваш!!
Това разкъсване..., тази върешна борба, страхът, срамът...те изяждат!!!
За мен изневярата е нож с две остриета - дори и виновният страда!
Сблъсъкът с нещо по- силно от теб (като едно "непредвидено" влюбване например)..винаги е болезнен!
Ако му устоиш, не се поддадеш и останеш верен...ок- съвеста ти ще е чиста, но дали сърцето няма да страда???
Ако пък въпреки ВСИЧКО и ВСИЧКИ прекрачиш границата и изневериш...
тогава просто няма как да се измъкеш ненаранен от цялата тази ..за много позорна, за мен човешка случка!!
Няма пълно щастие!!!
Но това не ни пречи винаги да се стремим към него!!!
Или???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите