|
Ако съществуваше понятие или идея ' за 'съвършената изневяра' и някой я беше доразвил и затворил в две дебели корици с красиво изписани страници помежду ,по начин ,по който ти си започнал в няколко реда ,това щеше да е книгата ,дето ще прочета няколко пъти ,поне и аз да науча нещо от/за другите Понякога се чудя ,какъв ли ще бъде света след век или два примерно ,как ще живеят хората заедно ,как ще си общуват,как ще се обичат,как ще отмерват времето ,дистанциите ,идеите ,чувствата си ...
Уви, в моето разбиране на понятието за 'изневярата' ,абсолютните константи не са чак толкова красиви и съвършени,по начина ,по който ми се иска да я 'позволя' ,'разреша' ,'оправдая ' или просто да я приемя и забравя...
Щото колкото 'изневярата 'да е 'чиста' и 'бяла',толкова после Вината,Болката,Страховете,Съмненията стават неовладяни на човешките и човеколюбивите ни опити да останем светли пред себе си и на деструктивните им проекции в най-елементарни ,злободневни и ежедневни ситуации на общуване ...
И 'кулите' се сриват отведнъж...А ако не ,то 'основите ' се разяждат много бавно ,почти незабележимо и съвсем ,съвсем реално...
Честно казано ,не знам кой драматизъм на изневярата би ме 'награбил' повече-дали ,ако
= усетя,че тайни и познати само на мен 'места' ,вече не рагират на моя начин
или просто
= някои интимни 'места' са неподозирано притрити ,обидно разранени и някакси изглеждащи 'чужди'
Но и при двата случая ,ще взема една яка брадва и ще си го изкарам по животински на един одрязан дънер имам в двора(то и без туй веч е почти на трески)
Даа,тъжна работа е това да сечеш дърва посред никое време...
Редактирано от Gomorrah на 21.06.07 18:00.
|
Re: Sounds almost unhuman [re: Masklin]
