Айде сериозно тоя път, че темата ми стана интересна.
Понеже кръшкането е разпространено явление, то не се приема за нещо необичайно. А обичайните неща някак са по-лесно преглъщаеми. До степен, че ако някой се изрепчи „тоя/тая ще го изритам на секундичката, ако разбера” тутакси бива обявен за емоционално недоразвит, а ако каже „абе, квото ще да става, най-добре да не знам”, се изправя пред мексиканска вълна от разбиращи кимвания... После се намесват и великодушните, за които изневярата е нищо на фона на техните божествени пориви един към друг, ноу проблемс...
Защо тогава векове наред кръшкането е символ на пукнатина в отношенията? С какво е помъдрял толкова днешният човек, че се стреми да даде на това явление друг облик – на нещо болезнено, но естествено, на признак на зрялост, ако го приемеш, та дори и на нещо незначително?
Не знам.
Моето мнение по същество е следното. Въпросът ти е зададен така, че навява на мисълта, че задаващият го приема изневярата за обичайно, познато и приемливо явление. Може и да не е така, но поне аз си правя този извод.
За някой друг може да не е естествено явление и той няма да може да го погледне през твоите очи и да отговори смислено на въпроса ти. Ако някой твърди, че не му пука, много вероятно е наистина да не му пука. Ако го боли, редно е да вдигне шум до Бога. Виждаш ли в изневярата проблем, той трябва да се тресне на масата, а не да се замъглява под давление на чужд опит и отношение към него. Приемаш ли го, не вярвай на тия, които скърцат със зъби и мърморят „ти си луд/а, че търпиш”. Твърде е лично, за да го оформиш като даденост, която само трябва да знаеш как да преживееш и всичко ще е наред.
Аз вярвам, че естественото положително развитие на една връзка е единственото положително възможно. И естественото положително развитие не включва кръшкането, колкото свише предопределени да сме един за друг и колкото и неовладяем да е поривът за пускане по хормоналната тангента (липса на здрав разум, ако питаш мен). Ако трябва да се чудя какъв оттенък розови стъкла да сложа, за да продължи да се размотава кълбото без да се заплита, отказвам се.

Happy, boy you bet I am
Holding on to this smile for just as long as I can