Има си логика - то не произлиза ли наистина от "Имен ден"?
Трябва да попиташ тези, които са писали речника. В него е написано следното:
Двойно н се пише във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. на прилагателни имена, завършващи в м,р. ед.ч. на нен, при които гласната е от наставката изпада, както и в производните им съществителни имена и наречия. Един от дадените примери е именен, именна, именно, именни.
Когато решиш да провериш споменатите думи, виждаш два и т.н. именника и двама и т.н. именици.
В предишния речник, който беше официален до 2012, е написано същото, но завършва със забележка: Във формите, образувани от прилагателното имен (от израза имен ден), съгласната н също се удвоява:именният ден, именни дни, именник, именница.
Това правило е било валидно винаги. Сигурна съм, че и в твоя речник е с двойно н, и на мен и през ум не би ми минало да проверявам думите, ако не бях попаднала на възмутени коментари... Как ще разбереш "племенник" с едно или с две "н" се пише, ако не изходиш от "племенен"? Същото е със "съвременник", "конник","военнопленник", "ценност", "странник" и мн. др.
Но наистина нече-то не ми е твърдо и ясно.
Много пъти си казвала, че говориш изразително и запетайките ги слагаш по усет, в което аз не вярвам. Чудя се как ти идва отвътре да сложиш запетая след "не", при положение, че не правиш пауза.
.
|