Много често, когато ми трябва нещо, не го намирам. След време попадам на информацията, без да съм я търсила.
Много наши политици и политолози приемат буквално присъствието на s в думата politics като признак за множествено число и без да направят простичкото сравнение с physics – физика (ед.ч.), говорят за политики на правителството вместо политиката (ед.ч.), която провежда. По тази логика една водеща от комедийно съботно шоу призна, че ходила на курс (мн.ч.). Изглежда, че и тези набедени езиковеди трябва да бъдат изпратени на подобен опреснителен курс.
Копирам целия текст .
Криворазбрана европеизация на българския език
Проф. дхн Александър Добрев
Безспорно е, че в условията на мондиализацията развитието на българския език ще търпи влияние и от езиковата култура на другите народи. Но грижата за езика не може да се ограничи само в издаване на нови тълковни речници и правила за правопис. Защото в същото време в родната ни реч протича и един процес на опростачване, който често стига до словоблудство. Екстраполирането на това явление намира израз в безсмисления спор за замяната на кирилицата с латиница.
Годините, когато българо-съветската дружба беше за нас като въздуха и водата, оставиха трайни последици в речта, отвориха пътя към въвеждането на много русизми. За съжаление, и днес изрази като в тази връзка (от руското в этой связи) вместо правилното във връзка с това се използват както в Народното събрание, така и в медиите. Много набедени интелектуалци все още считат (рус. считать) вместо да смятат, а депутатите зачитат или изчитат даден текст вместо да го прочетат.
Тази неправилна употреба на заемки от руския език продължава и сега. Дори езиковеди като проф. Васил Райнов, директор на Института за български език при БАН, говорят за норми, които са разписани в съответния закон или наредба, без да си дават сметка, че руският глагол разписать (разписывать) означава рисувам (рисувам с водни бои), а едва четвъртото му значение е описвам. В същото време българският глагол разписвам в тълковния речник на същия Институт е означен като слагам подпис или карам нещо да пише (напр. разписвам химикалка). А в действителност въпросните текстове просто са написани или описани в съответните документи.
Но докато този израз на русофилство намира известно историческо обяснение, без да е оправдан, то много по-сериозно и опасно е новопоявилото се приобщаване на различни чуждици и тяхното побългаряване, най-често в резултат на недобро познаване на съответния език. И това се счита като проява на висока култура и интелигентност, докато всъщност представлява псевдоевропеизация или просто езиков снобизъм.
Тук не става дума за използването на нови думи и понятия, свързани с развитието на съвременната техника. От тази гледна точка вече на никого не правят впечатление например термини, породени от навлизането на информационните технологии, като компютър, файл, портал, домейни и много други, за които нямаме български еквиваленти. Сега обаче, след ориентирането ни към Европа, езиковите сноби започнаха да въвеждат чужди заемки или да побългаряват думи от различни европейски езици. Така например съвременните политици имат вече визия, а не виждане по съответните проблеми, фирмите не представят, а презентират своята стока, футболистите добре гардират, вместо да пазят топката, а волейболистите затварят гейма, вместо да го приключат. Специалисти извършват иновация вместо обновяване на сградите, а други правят утилизация на боеприпасите вместо оползотворяване. Европейските фондове се дават на бенефициенти вместо на ползватели.
Въпреки че много отдавна high education се превежда като висше образование, неизвестни езиковеди сметнаха, че high technologies означава високи технологии вместо висши. Само дето не определиха колко метра са високи. Бяла и черна (най-вече автомобилна) техника пък се купува на лизинг вместо на изплащане. Такива примери има много, за съжаление, както в пресата, така и в електронните медии: диверсификация вместо разнообразяване; апликационна форма вместо заявление; верификация вместо проверка; пенетрация на дадена стока на пазара вместо проникване или навлизане. Оказа се, че българският сериал “Под прикритие” е селектиран (англ. to select), вместо селекциониран или просто подбран за участие в международна конкурсна програма.
При посещението си във Ватикана по повод честването на Деня на българската просвета и култура миналата година, председателят на Народното събрание г-жа Цачева подарила на папата реплика на ритон от Панагюрското съкровище. Изглежда напълно естествено, че именно тази, която разрешава репликите и дупликите в родния парламент, ще подари реплика, макар че в този случай отговорните лица от нейния пресцентър или пък придружаващите я журналисти не са разбрали, че replique на френски означава дубликат или копие на оригинала. Но думичката реплика звучи къде-къде по-интелигентно и екстравагантно. И разбира се, ехото в медиите – по Националното радио Петър Волгин съобщава за изложба от реплики на картини на световни художници, а в един музей са показани реплики на ценни археологически находки…
Черешката на тортата е използването на термина електронно правителство (e-правителство). Не знам кой го въведе, но изглежда, че този “творец” си представя министрите като електрически роботи, които се привеждат в движение от електронен поток, или че те щъкат като ускорени електрони из коридорите на Министерския съвет. В действителност в Оксфордския речник първото значение на government е the power to govern – способността да управляваш, т.е. самото управление. И тогава нещата стават ясни – става дума за електронно управление, което се постига чрез приложението на новите информационни технологии при осъществяване на дейността на министрите.
Особено важно е не само специалистите да вземат отношение по това опасно за езика ни явление, но трябва всички – и най-вече цялата журналистическа гилдия от всички медии – да положат максимални усилия за запазване на чистотата на българския език. За да не стигнем до абсурдните примери като “Lovime brimki”, които можеха да се видят в началните години на демокрацията.
П.П. Не подновявам спора - споделям.
|