По белите страни изучаването на литература е отделено от граматиката. "Ученето" по текстове върши работа в часовете по чужди езици. Обаче твърдението, че чрез литературата се усвоявали някакви граматически правила, е смехотворно за предмета БЕЛ. Огромната част от изучаваните произведения е на поне 100 години, останалото е на 50. Езикът е тотално неразбираем за градско или от друг диалектен район чедо. Нови автори няма, а чуждестранните се изчерпват с руската класика, някой друг ренесансов французин или англичанин и митология в началното образование. Дори да предположим, че учениците са някакви полилингви, владеещи в съвършенство минимум половината диалекти на родината плюс книжовния език, остава фактът, че произведенията просто не са интересни. Първият довод срещу последното е "Ама това е учене, не е удоволствие" - литературата е изкуство и ТРЯБВА да бъде удоволствие. Последното, което може да бъде едно изкуство, е задължение.
Децата хем не четат, хем книжарниците се разграбват. Как точно става този фокус? Не мога да намеря поне 5 тома по компютърни игри с размер на издания от "Галактика" по същия начин, по който не мога да открия 3 пъти по-големи книги на Дан Браун или тухлите от "Български хроники". Децата четат много - поредиците "Здрач", "Хари Потър", "Властелинът на пръстените", историите на Тери Пратчет и последният хит - "Песен за огън и лед" - не са малки, а това са само нашумелите напоследък. Отделно децата внезапно преоткриват домашната криминална библиотека и се възхищават на Еркюл Поаро и Шерлок Холмс. Някъде из кашоните се появява и библиотека "Галактика", поредицата за Самуил на Талев и "Дъщерята на Калояна", но задължителната"Железният светилник" някак не ги въодушевява, чудно защо.

(*ред.)
Превъзходно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите