Чрез грамотността откриваш книгите, сиреч литературата влиза в живота ти. С колкото повече книги и думи се срещаш, толкова повече усъвършенстваш езика и правописа си.
+100
Раздвоена съм как да гласувам, Уни, поради горното.
Без четене на книги (и писане - било то есета, съчинения или упътвания ) ученето и ползването на всички правила в езика ни са малко безсмислени, нещо като да научиш теорема, която не знаеш за какво служи и кога да ползваш.
В ежедневието си ние ползваме мнооого ограничен набор от думи и езикови конструкции, примерно 5 000 активен речник от 50 000 пасивен (цифрите ми са наизуст) Къде освен в книгите можем да "видим" употребени неактивните, архаизмите, богатството на езика ни? И как да ги ползваме, ако не "тренираме" да пишем художествени текстове. Неграмотността не е само правопис, а и изказ, а да разчиташ само на училището за него е нереално.
А има и нещо друго за мен в тази матура - тъй като съм лека националистка, държа всичко, което ни свързва с българската духовна култура, да се знае. За мен тази връзка е литературата. Както и българската история всъщност и на драго сърце бих гласувала и тя да стане задължителна.
Иначе и моята дъщеря не си пада по Иван Вазов и предходни, но пък кой е казал, че училището е само удоволствие . Чете и сумти. Но пък бях толкова щастлива, когато "Българският език" на Вазов стигна до нея, като видя колко ме вълнува и й обясних защо. Значи е въпрос на подход и/или учител, не само материя.
Да не пиша отделно - и по мое време нямаше матури за отличници; завършила съм 87-ма след УПК. Мъжът ми е завършил 85-та, и той без матури.
И последно, някой беше написал "..., при положение, че..." - дали е възможно да изтрие запетаята преди че? ...извинявам се, но ми боде
|