И по някакъв абсолютно абсурден начин - колкото повече лъсва неграмотността - толкова повече на заден план в учебните програми бива изтиквана частта "български език" и се набляга върху литературата...
Малката ми дъщеря, която беше по-малко ученолюбива от голямата, завърши през 2005-та година. Споменавала съм за прословутата тетрадка. В нея има прекалено много информация, събрана в не повече от шейсет страници. Обърнато е внимание на всички тънкости, на всички изключения. Тетрадката представлява една малка граматика, съдържаща най-същественото. И ако дъщеря ми е записала всичко това, при положение, че не смяташе да кандидатства (и не е кандидатствала) с български език и литература, при положение, че не я слагам сред най-ученолюбивите, това означава, че учителката го е дала... От това, което казах, ще излезе, че останалите деца са много по-неученолюбиви или че нивото е паднало прекалено много за тези седем години...
Но да се върнем малко назад... Представих ви "бисерите" на един писател, който е завършил гимназия през 1993-та. Кандидатствал е право, приели са го, а всички знаем какви изпити се полагат за тази специалност. Какво да кажем тогава?!... Който иска да знае - знае. Това е мнението ми... Учителите могат да си пеят до безкрайност, но трябва да има и кой да ги слуша. Някои от децата ги слушат.
|