Имаше един некратък период когато химическия комбинат на 3 км над Свищов тровеше въздуха и водата. Реката беше пълна със слуз, която само за минути се оплиташе като водорасли в рибарските ни корди за риболов.
Цвета на водата се менеше също като в приказките като варираше от златисто-жълта до тъмно- синя. Рибата изчезна, но набързо се приспособи.
Познавам двама млади хора сега, които тогава бяха 10-15 годишни момчета и живееха на брега на Дунава, там се къпеха, там пиеха вода, готвеха и си миеха съдовете с тази вода...тогава ги отписах...а сега са момци левентни.
По късно в една обедна почивка този завод на комбината замърсителя за който ти говоря се взриви и горя тогава дълго време придружен с взривове и черни в небето "гъби", без нито една човешка жертва.
По- лошото е, че има вещества, които са изключително вредни за човека и са без цвят и мирис.
Не казвам, че водата в Дунава е безвредна, но забелязвам, че на този наш свят му има нещо, едни и същи условие въздействат различно на различните хора и като че ли зная причината.
А и ние хората много се изнежихме със съвремените придобивки, загубваме природния си имунитет.
Ако беше попитал мен щях да те посъветвам да спазиш старата римска традиция, щом има такава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите