|
|
| Тема |
 Неочакван край |
|
| Автор |
Asterix (Добър ден) |
|
| Публикувано | 03.02.04 08:44 |
|
|
|
След като се уволни от казармата, Той изкара цели шест месеца в лентяйство, гуляи,приятелски сбирки и празненства.Започнаха да му омръзват.Време беше да започне по – смислен живот.Седеше си в централния парк на малкото градче в което беше роден и размишляваше за бъдещето си.Нищо не му идваше на ум.Не знаеше какво трябва да направи и въобще трябваше ли да направи нещо.Не обичаше много родителите си и не очакваше голяма помощ от тях.Просто така се беше случило.Разгъна смачкания вестник, който си беше купил преди час и почете малко за да се разсее.Тогава нещо привлече вниманието му.Нещото беше обява от някаква ясновидка, която познавала бъдещето.-” Какво пък толкова.Защо да не отида.Може пък да помогне някак “.
Разговорът продължи около час.Най – обичайните неща. Ще си намериш работа, ще се ожениш,ще имаш дете - едно само - син, ще имаш добро и здраво семейство, дом, уют и т.н… - Ясновидката направи пауза.
- Какво – каза Той
- Не знам как да го кажа.
- Кое.
Ясновидката се понамръщи, измърмори нещо под носа си и го погледна сериозно.
- Синът ще стане убиец на баща си.
Това го потресе.Не може да бъде.Няма логика.Защо щяха да се случат всички тези хубави неща, а накрая да завършат така трагично.
“ Глупости на търкалета “ – каза си само успокоително Той, след като тръшна вратата след себе си.
И така, лека по лека го награбиха сериозните неща в живота.Намери си работа, ожени се, обичаха се със жена си, роди им се син, имаха си собствен дом, родителите му се грижеха за детето, когато майката и бащата отсъстваха, не се лишаваха от нищо.Всичко се беше сбъднало и Той го знаеше.Знаеше също и, че идва ред на най – страшното и това го плашеше.Хлапето поотрасна.Вече беше станало на девет години.Той работеше като охрана в голяма фирма и притежаваше лично оръжие.Беше направил всичко възможно детето да не разбере за пистолета, който Той имаше.Винаги го носеше в себе си.Мислеше за нещата, които му беше предсказала ясновидката.Възпитаваше сина си възможно по най – добрия начин.Учеше го да обича хората.Грижеше се за него.
Един ден обаче, Той се прибра вкъщи по рано от обичайното.Понеже нямаше да има никой цял ден в къщата, се беше разбрал с родителите си да не остават детето само.Чуваха се детски писъци идващи от плевнята.Той се втурна панически и влезе вътре.Там видя нещо до болка познато.Баща му беше завързал малкото момченце за носещата греда на плевнята и го изтезаваше по оня зверски начин по който изтезаваше и него когато беше дете.Той мразеше баща си заради това.Тогава Той бръкна в джоба на служебното сако, извади пистолета и простреля баща си в главата.Кръвта бликна и възрастния човек се строполи на земята.Ясновидката беше познала.
Всяка прилика с действителни лица и събития може и да не е случайна
Никой не ме разбра...само един...и то неправилно
Никой не ме разбра...само един...и то неправилно
| |
| |
| 
|
|
