Днес къкто си седях на работното място и пишех една програма на ASP.NET и мъ тресна бялата светлина на сатори-то, минах на следваштото астрално ниво, видях Вселената от птичи поглед, видях миналото си, видях бъдештето си, поговорих си за малко с Джанис Джоплин (обеща ми следващия път като се видим да ми направи една ... ъъъ многу мъ е срам да го кажа ...), пъхнах се през ключалката на вратата, излязох в коридора, минах безпрепятствено през една стена и се отзовах в съседната стая, после се прибрах в собствената си стая ходейки, седнах отново на стола си а сърдцето ми прайше луп, луп, луп, пих вода и се замислих дълбоко. Не, че измислих нещо, но разбрах кво е искал да каже св. Йоан Богослов в Откровението. За шестьорките също разбрах. Сега когато съм си у дома и си правя равносметка на днешния ден, установявам, че съм си пак същият, само дето ме наболява дясното коляно и виждам без проблем през тухлени стени, но не и през железобетон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите