|
или както и да се нарича това непристойно заведение в градинката срещу "Мототехника"
Отивам аз там миналата седмица, щото имам 40-50 минути време за убиване до една среща наблизо, и сядам да пия една патриотична "Загорка". Нямат, та се налага да заместя с "Шуменско". Намествам се на една кръгла маса за десетина, сам-самичък почти в цялата градина, щото е 15 часа подир пладне и 35 градуса на сянка. Пийвам си, чета си новото книжле на Стайнбек ("Безпътния автобус", гениална като всички останали), и понеже бързо ще тръгвам, викам мацката да платя 2-та лева за пенливото. Идва мадамата, стъпва тежко, давам й 10 кинта, тя вика: "Ей сега ще донеса рестото" и изчезва. Забивам пак глава в книгата, от време на време мятам по някой поглед из полупразната градина, понаглеждам часовника, и като наближи времето, викам мацката да си ми донесе паричките.
Пристига важно, стъпя тежко и вика:
- Ма аз ги върнах беее...
Брях, че срам. Викам си, може - потънал в омайния свят на Стайнбек, машинално да съм ги прибрал из джобовете, и бързо се пребърквам. Да, ама няма. Имам само няколко по 20 лв цели, и някакви бели стотинки, и ни помен от 8-те лева. Поглеждам я невинно и викам:
- Абе някаква грешка може да има, нямам ресто у мен - какви пари бяха?
- Ми пет лева, два лева и един лев - цупи устни девойчето - Аз, вика, ей тук ги оставих на масата - и сочи отсрещния край. Може, вика, вятъра да ги е духнал, или пък знае ли се, ходят тука разни и отвреме навреме крадат.
Бре, рекох си, бая силен ще да е бил вятъра да издуха левчето, пък никой не ми се е мяркал около масата да ги окраде, нещо не ми се връзва тая версия, викам й, а тя пак:
- Ми пък върнах ви ги.
- На кого ги върна, пак питам, тя пак си знае:
- Ей тука на масата, вика, ги оставих.
И така няколко пъти и на мен ми доскуча, щото взехме да се повтаряме.
- Викни, рекох, управителя, па да видим.
Фръцна се момето, па на нейно място дотърча едно друго, засукано моме. Обясних и вкратце ситуацията, показах й парите си даже, че нямам ни 5 лв, ни два, камо ли един железен лев и няма и къде да ги скрия, щото не съм мърдал от масата.
- Ми тя колежката ви ги е върнала - вика момето и бели очи - Аз й вярвам.
- Бе то и аз й вярвам, викам, ама парите ги няма.
- Ми на масата ги е оставила - пак навива момето.
- Бе може и на спирката да ги е оставила, мен кво ме е грее - важно е, че ги няма у мен! - почвам да се нервя аз.
- Ми какво да правим? - невинно вика девойчето, няма колежката два пъти да ви ги връща!
И така, след петнадесет минутен водевилен диалог с безкрайно скучно повтарящи се реплики как парите ми са върнати, оставени на масата и нам кво си, си хванах чукалата без рестото, щото и бездруго закъснях за срещата.
Та от посещението ми там освен дето бирата ми струваше 10 лв, ми остана и един важен извод: Верно каза девойчето, крадци шетат там в градинката. Даже и работят в пицарията...
Спрете земята - искам да сляза!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от seymour_stz на 24.08.10 17:07.</EM></FONT></P>Редактирано от Bgpunk на 31.08.10 20:20.
|
Я да ви наклепам сега пицария "Лос Мортинос"
