За Стефан, както и за всички, които споменават БАЙ ГАНЬО.
***
Бай Ганьо е “+” герой

Простата истина е, че е много по-лесно да бъдеш Алеко, отколкото Бай Ганьо


Бай Ганьо е положителен герой. Ако някой ученик напише това в контролно, ще получи двойка. Никой няма да гледа тезите и обосновките му. Това е шаблон, в който ако влезеш, автоматично отпадаш.


Извън контролните на учениците и суетата на учителите обаче, проблемът с „байганьовщината” е и на национално ниво. В обществото Бай Ганьо се приема като отрицателен герой и се ползва за осмиване и унижаване на определени хора. Всичко, което прави Бай Ганьо, е лошо и името му е вече нарицателно.


Изобщо, на българина му е внушено от най-ранна възраст, че Алеко Константинов е добрият, а героят му е лошият. Всъщност тази теза е само наполовина вярна. Алеко не може да не е добър, защото такъв е всеки идеалист. От негова гледна точка, поведението в стил „бай Ганьо” е отблъскващо. И той, ползвайки писателския си талант, е превърнал това виждане в аксиома. Но Бай Ганьо реално не е лош. Той е просто изразител на другата гледна точка – тази на прагматизма, която всъщност е по-важна за реалния ни живот.


Предполагам, че ще изправя косите на учителите си по литература, които ми пишеха отлични оценки. Вероятно същото ще стане и при онзи преподавател, който ми постави висока оценка на кандидат-студентския изпит по литература. Но моята обективна истина е, че „Бай Ганьо – отрицателен герой”, е манипулация. Това е теза, която се набива в главите на децата и откровено им вреди в живота. Защото превръща в лоши едни от най-важните качества в съвремието – предприемчивост, пробивност и дори известна безскрупулност. Да, светът е точно такъв, и най-преуспели са прагматиците, а не идеалистите. Добри и полезни са онези, които се стремят към печалби, и които търсят как да се впишат в бизнеса, а не онези, които само стоят отстрани и гледат критично усилията им. Простата истина е, че е много по-лесно да бъдеш Алеко, отколкото да бъдеш Бай Ганьо. Не е толкова лесно и да напишеш всичко като Алеко. Но е лесно да бъдеш на неговите позиции.


Защо думите на „бай Ганя” за „келепира” да са лоши? Келепир е равносилно на печалба. Ако един бизнесмен реализира големи печалби, той лош ли е? По какво оценяват мениджърите на американските корпорации? По какво човек оценява битето си? Не е ли материалното ни състояние онова, което срива самочувствието ни, в сравнение със САЩ и Европа? Не е ли бедността, която прати 1 милион българи да дирят препитание по света?


Може би някой ще посочи, че печалбата е важна, но при Бай Ганьо е порочен начинът и на постигане.


Само че не е така. Какво конкретно е направил непочтено Бай Ганьо? Това, че се опитва да продава розово масло в чужбина ли? Т.е. да внася пари в България. Или това, че си държи гюловете на пояса, за да му е по-сигурно? Или е лошо това, че се пазари със западния търговец за по-ниски цени? Може и да е смешно представено от Алеко, но това всичко като идея е правилно. Защо трябва да се внушава на децата, че подобен тип предприемчивост е вредна? За да бъдат покорни служители, които чакат на готовата заплатка ли?


В момента актуална е темата и за изборите, и купуването на гласове. И естествено – отново „Бай Ганьо” на тепиха. Но купуването на гласове не е проблем на купуващия, а на продаващия. Ако един човек иска да продаде гласа си, никой не може да го спре. А и не е правилно да го спира. Защото този глас си е собственост на човека и той може да си прави с него каквото си иска. Тезата за забрана на купуването на гласове е в същността си анти-демократична. Тя ограничава част от правата на избирателя. Защото възможността да продаде гласа си за него е само една от възможностите, която не ограничава останалите. Той може и да не го продава и да гласува чрез идейна или емоционална мотивация. Изборът си е негов. Реално, гласуването срещу пари не е доказано по-вредно от гласуването на база на идеи и емоции. Както се вижда в България, налице са няколко непоклатими партийни ядра, които гласуват за партията си, каквото и да се случи. И така бетонират на върха откровени бандити, които нямат нищо общо с интересите на тези, които гласуват. Най-ярко това личи при БСП, която е партия на бедни и предимно онеправдани избиратели, а по върховете и са милионери и криминални елементи. Но хората си гласуват „за партията”. Това не е ли по-вредно от купуването на гласове? Защо не забраним и „фанатизма” при гласуването тогава? Защо не приложим коефициент на намаляване на значимостта на гласовете за партии като БСП, ДСБ, ДПС и пр., където е ясно, че има вот без реална свободна воля…


Нека се върнем обаче на купуването на гласове и на Бай Ганя.


Има един филм „Бандите на Ню Йорк”, който показва въпросния град в средата на 19 век. Добра сюжетна линия и хубав сценарий. Интересно е да го гледаш. Но най-интересното за нашите цели е гласуването. Как американците през 19 век правят избори…


Ами правят ги точно както ги прави Бай Ганьо. Гласуване срещу пари, водене на избиратели под строй до урните, бръснене на избиратели, които без бради да минат по още веднъж и т.н. Времето е едно и също, но Америка има предимството да е страна, родена в свобода, а Бай Ганьо прави избори няма и 20 години след турското робство. Да не говорим, че по това време в повечето европейски страни изборите са били много по-недемократични от българските, а в други изобщо не е и имало избори. Т.е. по „Европата” много хора не са можели да си продадат гласовете, защото не са можели да гласуват… Защо купуването на гласове в края на 19 век е представено като лошо, а Бай Ганя като отрицателен герой, при положение, че за времето си самите избори са били изключително прогресивна стъпка, а правещият ги просто се е ориентирал в обстановката?


Всъщност, и тогава и сега, купуването на гласове е оправдание за губещия. Нищо повече. Защото и победителят, и губещият могат да купуват. Но единият се е справил по-добре.


Какво става днес в България та всички скочиха срещу купуването на гласове? Нима БСП няма пари да купи? Нима основният и опонент – Бойко, и той няма пари? Нима не се изляха десетки милиони в кампания? Само един клип еднократно по национална телевизия струва 5000 лв. А се излъчиха купища клипове, включително и от съвсем малки партии. Плакати, радиостанции, митинги, диспути, обиколки по страната… Милиони, милиони, милиони…


И накрая – всички се оплакват от купуването на гласове. Защото само техните избиратели не взимали пари и ако останалите не били купували, щели да имат още гласове. Само че купувачите са същите тези, които говорят срещу купуването и се дамгосват като „байганювци”.


Бай Ганьо е много по-почтен от тях. Защото откровено си организира всичко в изборите, така че да спечели.


Гневните ми сигурно вече учители по литература ще изтъкнат като негатив на въпросния герой ниската култура, това че рядко се къпе и плюе по земята…


Но на тогавашния исторически етап, не по-добро е било възпитанието и на западните граждани. На някакво високо аристократично ниво може и да е имало по-висша култура. Но на ниво средна класа и буржоазия, всичко си е било като при Бай Ганя. Масовата култура, четките за зъби, редовното къпане, качествените сапуни и пр. – те влизат по-късно – чак след първата трета на 20 век.


Интересно е защо никой не анализира факта, че Бай Ганьо прави изпълненията си не в софийската баня, а в тази във Виена? След като говорим за централна баня в един град, това ясно сочи къде са се къпали гражданите тогава и какъв е бил моделът. Днес ходи ли някой да се къпе в централна баня във Виена? Но тогава очевидно се е ходело… Съответно и всеки може да си направи извода за общото ниво на чистота.


От гледна точка на интелигента-идеалист Алеко, Бай Ганьо е нещо отвратително. Но за Алеко и днешният свят – и то не само този в България, ще бъде отвратителен. Почти сигурно такъв ще бъде и този след 100 години. Просто светът се състои от обикновени и несъвършени хора, които се лутат напред назад, често без да разбират какво точно правят, и с труда си движат всичко напред. Светът не се състои от малцинството интелигенти, които разбират нещата, и може би имат мечти как да ги подобрят. Светът не е от ангели, а е от хора. И в него прогресът следва прагматизма, пробивността, способността да си по-добър от другите. Накратко казано, прогресът следва печалбата. Т.е. „келепира”…


Разбира се, за общество, което е съставено от мнозинство от по-неинициативни хора, които сами нищо няма да постигнат, за такова общество митове в стил „Лошия Бай Ганьо” пасват идеално. Те позволяват успелите и по-умните да се обявят за мошеници и да се насърчава пасивността, която просто е по-лесна за изпълнение. И накрая – понеже от пасивност нищо не се създава и оставаш беден, да можеш с облекчение да обвиниш „байганьовците” за виновни за дереджето ти…


Онова, което правим тук с Бай Ганьо е все едно американците да обявят Хенри Форд или Рокфелер за отрицателни герои. Да, гюловете с масло може и да изглежда смешни в сравните с производството на коли, банките и петрола. Но на тогавашното ниво на България, това е което сме можели да произвеждаме. Няма как 20 години след робството да имаме фабрики за автомобили, нито пък има къде Бай Ганьо да намери петрол. А Форд и Рокфелер са имали бизнес практики, които са били силно критикувани, и които някой като Алеко би могъл емоционално да представи като лоши.


Форд е въвел поточната линия, която превръща работника в придатък към машината и го притиска да работи бързо. Това води до страхотна ефективност, която социалистите наричат „експлоатация”. Форд е бил и антисемит, което за идеалист като Алеко (и напълно справедливо) би било богата ниша за критично разораване.


Рокфелер от своя страна е водел толкова безкомпромисна политика спрямо конкурентите си, че е предизвикал всеобща омраза. Накрая по законодателен път му разделят компаниите, и от там тръгват големите днешни американски петролни имена.


Но сочи ли някой Форд и Рокфелер като негативни примери? Хваща ли се някой за неизбежните за всеки човек слабости, за да го превърне в генерален отрицателен модел? Правят ли го? Или ги сочат като супер преуспели хора, чийто предприемачески дух трябва да се следва? Ако някой си мисли, че Форд и Рокфелер не са давали пари за политици и за гласове, доста дълбоко се лъже…


Мнозинството от народа няма да бъде предприемчиво. Навсякъде по света е така. Но по-преуспели са именно онези народи, където предприемачите са повече, и където се възпитава ценностна система, която да ги уважава. Вредата от анатемосването на Бай Ганьо е вреда от подигравката с предприемчивостта и от създаването на ценности, отричащи прагматизма. Те потискат умните и инициативните, или ги прогонват в чужбина. И така обезкървяват самото общество, защото няма кой да го управлява добре и да му създава богатство.


Разбира се, отношението към Бай Ганьо е само един от многобройните елементи на тази болест. Той е само символ на предприемчивостта, която ни учат да мразим. Обективен факт е, че в България поголовно се потиска всяка инициатива и всичко се свежда до зависимости от някакви обожествени структури от типа на държавата. Факт е, че се насъсква обществото срещу елита му като той се обявява в цялост за бандитски и се анатемосва. И понеже на завистливия неудачник това му допада, общественото мнение е еднозначно предопределено. Няма значение, че именно успелите могат да помогнат на неудачника да спре да бъде такъв. Важно е той да ги мрази и да им мъсти.


Българското общество има нужда от преоценка на стойностите си. Идеята да се помисли за Бай Ганьо като за положителен герой е абсолютен еретизъм. Но тя е носител на онова огромно пречупване на старото съзнание, което трябва да направим, ако искаме да станем успяващи. Идеализмът никога няма да загуби значението си, защото той под различна форма е носител на вечния стремеж към съвършенство. Но прагматизмът е онзи, който трябва да следваме извън мечтите.


Добри Божилов, 12.11.2007 г.