|
Последния погром, последното унищожение на Стара Загора летописецът документира с неопровержимия език на цифрите: “...при нашествието на турските войски, предводителствувани от Сюлейман паша...се изклаха и изгориха 7 850 българи, мъже, жени, маловръстни дечица. Преди разсипването на града Стара Загора броеше 4 419 домове с 25 450 души жители, после разсипването останаха 1 089 домове с 10 650 души...”
Пети октомври (25 септември стар стил) 1879 г. е знаменателна дата за нова Стара Загора. На тази дата е положен първият камък, начало на обновлението на града след гибелния пожар на 31 юли 1877 г., от източнорумелийския генерал-губернатор Александър Богориди по проект на Любор Байер и митрополит Климент. Основният камък на съзиждането, въпреки руините, мизерията, недоимъка, е положен тържествено в центъра, на площад Богориди, който представлява тогава неразчистени още дворни места, с владишката благословия на търновския митрополит Климент, в светския живот – писателят Васил Друмев. Като съзнават значението на този тържествен миг, старозагорци гравират върху медна плоча специален “Акт”, който вкопават в земята редом с основния камък. В “Акта” са вписани имената на руската царска фамилия и тези на тогавашните държавни и местни ръководители. Камъкът стана символ като птицата Феникс на винаги възкръсващия за нов живот град от пепелта. А ритуалът се превърна в първи голям празник на Стара Загора, свързващ завинаги чрез невидими мостове минало, настояще и бъдеще.
Стара Загора - град с осем имена, дошли от вековете! Град на слава и гибел, на падение и възторг, винаги възкръсващ от пепелта! Темелите му са в кости забити цели седем хиляди години. Преди повече от 2 500 години се обособява тракийско селище от градски тип с името БЕРОЕ. В 46 г. от нашата ера на мястото на Берое римляните създали блестящо устроен град, който нарекли на името на император Траян – АВГУСТА ТРАЯНА. През V век Берое бил разрушен до основи от хуните. Възражда се отново, за да бъде разрушен през VII век. През 784 година развалините на Боруй (в изворите се среща вече като ВЕРЕЯ) били посетени от византийската императрица Ирина, която му дала нов живот. Градът бил наречен на нейното име - ИРИНОПОЛИС. Средновековният БОРУЙ, поробеният от турците ЕСКИ ЗАГРА, възрожденският ЖЕЛЕЗНИК и днешната СТАРА ЗАГОРА е оживено кръстовище, стан на уморени войни, бивак на мирни хора. Градът остана неуязвим като вечността.
Обагрен от красотата на първите есенни дни, Пети октомври е най-подходящият ден за празник на древния и достолепен град. Наричат го “преблестящ град на траянците”, “малката Атина”, “дойка на духа за свобода”, “Оксфорд на Южна България”, Град на поетите, на липите, на художниците, на правите улици! Много и поетични имена има градът през многовековното си съществуване. Това е нашият град – Стара Загора! Първостроителите на следосвобожденска Стара Загора, тези, които й дават възможност да се развива като съвременен град, са живели с чувството за мисия, с висока отговорност пред обществото. Възрожденските идеали за щастливо и свободноразвиващо се общество са съчетани със собствен модел за възстановяване на града – революционното за своето време предложение за изграждане на мястото на пепелищата на прави улици, предложенията за хигиенизиране на населеното място, за просторни площади и градинки и общи пазарни площи. И Стара Загора заблестява с нова светлина. С основание поетът Атанас Стоянов възкликва: “Какво ти е старото, Стара Загора...” Да, липите все така златеят. Все така отлитат ята, но млади пъпки вият нови листа! Под нови покриви живеят млади хора, докоснати от размирния дух на Левски и от този на поета-бунтар Гео Милев, на скитника Кирил Христов, на тъжния Николай Лилиев.
Опожарена Стара Загора съществува и днес, защото са живи хората, защото е жива паметта за богатото, изстрадано и достойно минало, защото е жив духът да изградим днешния ден така, че да е достоен за бъдещето!
Анастасия Пеева
|
Какво ти е старо, Стара Загора
