Re: Русланчо... / Градове / Стара Загора

Всъщност, айде, четох в Розали.ком един изповедален стон на едно момче на име Руслан, сетих се и за нашия питомец тук, стана ми жално.
Хора, хайде да си признаем всичко.
Всъщност, аз съм полковник от полицията. От секретен отдел на име ОТОИД.
Отдел за Тормоз на Особено Интелигентни Деца.
Бях внедрен тук, за да предизвикам метеж и да те сваля теб, о Дроникс!
Мои верни оръженосци бяха и са сержантите Ахиев и Весо.
Целта ни бе изпълнена, прогресът беше спрян. Но ние се увлякохме, създадохме паралелна реалност, която скри Кауфланда, която продължи режима на водата и не спря обгазяванията - всичко, което Дроникс беше решил и поправил, една сутрин, докато си ядеше буквичките, сготвени от баба му, която непрестанно налива въглехидрати на детето, за да расте.
И ето, дойдоха последствията. Аз се побърках, всяка вечер се събличам гол, движа се по тъмните коридори из блоковете и само миризмата на Тройной и свистенето във въздуха остават като следи след мен.
А после лягам на полянката пред блока, пия вода и кроя планове как да попречим на Мосю Бриколаж да си направи сергийката до ДЗУ.
Постепенно ме покриват прилепи, с които съм колега, защото и те са черни създания като мен.
Дроникс, предай ме на светлите сили, моля те!
Ахиев, Весо, чакам и вашите признания.
Да се готвят всички други от нашия отдел, нека бъде светлина, нека има цветя!

P.S. Модератор оставам до заповед от началника, така е при нас в органите.