Вервами ти Паня , как не...

Вестник Старозагоски новини

Пак ни тровиха
07:43 ч. 13.02.2006 г.
Убийствена синкава мъгла отново прихлупи Стара Загора и околностите на 9 и 10 февруари. В 21 часа в четвъртък концентрацията на серен диоксид за пореден път премина границите на пределнодопустимата норма и автоматичната станция до Операта отчете 371.23 микрограма на кубичен метър. За да бъде картината по-пълна, към тази пикова стойност, която е 1.06 пъти над допустимата, трябва да прибавим и отчетената наднормена средноденонощна концентрация от 178.58 микрограма на кубичен метър. По този показател фиксираните стойности на серния диоксид в рамките на 24 часа е 125 микрограма на кубичен метър. Или с други думи казано, освен във времето на върховите стойности, старозагорци са дишали часове наред и 1.4 пъти повече от отровния газ. По същото време градът изглеждаше призрачен и високите сгради едва се забелязваха. Характерно е, че дразнещата мъгла отново ясно се виждаше, което е сигурен признак, че освен серен диоксид, който е безцветен, във въздуха е имало и други опасни химични съединения. И тук се натъкваме на поредното "съвпадение". Оказва се, че от 6 февруари данните за азотните оксиди, които биха могли да направят мъглата видима, просто липсват. РИОСВ не обясняват нито причините за това, нито пък кога ще разполагаме с пълните данни от мониторинга. Вероятно причината е техническа, както беше случаят с неработещия повече от 10 месеца газанализатор за въглероден оксид. Тук му е мястото да припомним, че от началото на годината азотните оксиди на няколко пъти са отбелязали необичайно високи стойности. Според добре запознати източници, е имало дни, когато сумарната стойност на азотния оксид и азотния диоксид е надхвърляла 500 микрограма на кубичен метър. За това РИОСВ мълчи, както мълчеше и за газанализатора за въглероден оксид, който излезе от строя точно когато дни наред започна да отчита наднормени стойности. Сега ситуацията се повтаря и с газанализатора за азотен оксид. Но да се върнем към последното обгазяване. По време на пиковите стойности на серния диоксид се забелязва и 300% концентрация (над ПДК) на сероводорода. В 19 часа на 9 февруари той е бил 0.0156 милиграма на кубичен метър при норма 0.005. Тоталните въглеводороди, за които няма нормирана стойност, също са повишени. При нормален фон от 5 милиграма на кубичен метър, пиковата им стойност е 12.93 милиграма, а средноденонощната - 8.27 милиграма на кубичен метър. При пределнодопустима норма на въглеродния оксид пък от 10 милиграма на кубичен метър, средноденонощната концентрация на този газ е 7.77. Тя не е над ПДК, но пък е достатъчно висока. Като капак на всички изброени химични елементи трябва да прибавим и близо три пъти завишените стойности на фините прахови частици. Досега РИОСВ обясняваше този факт с използването на твърдото гориво в бита и с автомобилния транспорт. Интересно как се вписва транспортният трафик в измерените стойности, след като в четвъртък улиците бяха или заснежени, или мокри? Кукичката за наивници отново се оказа без червейче, но държавните еколози отдавна са престанали да обръщат внимание на общественото мнение. И още един факт: По справки от Интернет на 9 февруари въздушният пренос е бил с преобладаваща посока от североизток и югозапад, което изключва вероятността серният диоксид да е пристигнал от източномаришките топлоцентрали. Още повече, че скоростта на вятъра е била под един метър в секунда. В Интернет-страницата на РИОСВ обаче четем категоричното становище, че замърсяването е пренос от "Марица Изток". В същото време експлозиите на север от Стара Загора продължават вече седмици наред, а очевидец твърди, че на 9 февруари е видял четири струи от някакъв газ в района на Чирпанските възвишения. И тъй като подозренията ни за информационно затъмнение се засилват с всеки изминал ден, настояваме пред директорката на РИОСВ - Стара Загора, Пенка Начева да ни предостави графични справки за розата на замърсяването през дните на обгазяванията от 2004, 2005 и 2006 година. Имаме право да получим данните по Закона за достъп до информацията и ще тълкуваме всеки отказ като знак да умишлено прикриване на истината. А за това Наказателният кодекс е предвидил и съответната отговорност.