Да, оказва се, че ги познаваме. Тъжен беше поводът за тази тема.
В събота хващах рейс от "Европа". На спирката дойде около 35 годишна майка с 12-13 годишно дете, красиво, едро за годините си момче...с празен поглед, който се избистри веднага щом тя му купи списание "Мечо Пух"...
И когато дойде тролея, то взе да показва тролея и да вика радостно нещо негово. Една баба се прекръсти и му каза тихо....
-"да бабо, тролей..."
Качихме се и ги гледах няколко спирки.
Не знам защо...Стана ми адски тъжно и неюутно в този напечен от слъце рейс..
Тези хора умират нещастни, смачкани от законите на нашата асфалтова джунгла. А понякога това, което би ги усмихнало е...само една усмивка...А нашите усмивки са еднакви. Еднакво се усмихваме. И това ни прави равни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите