познавате си ги по имена...
много отдавна около цум бродеше една жена. винаги с каска за мотоциклет. носеха се легенди за нея - една от популярните версии беше, че била учителка по химия и нещо избухнало и я обезобразило.
в квартала ми имаше двама различни братя - живееха в къща без пердета. дните си прекарваха клекнали край оградата. усмихваха се на минувачите.
лудата мая - отново от квартала. била е ученичка на баща ми. после меи-то и най-накрая този прякор. облича се в несъвместими дрехи и понягома много настойчиво започва да ти шепне нещо, ако те издебне на трамвайната спирка.
всъщност тук са толкова много, че си познаваме само кварталните.
спомням си един четиринадесети февруари от преди седем-осем години. празнувахме трифон зарезан и посред нощ с двама приятели вървяхме към орлов мост. в една от циментовите саксии преди светофара се беше свил човек. "ама той ще настине, дайте да го събудим" - каза петко. "не е той. момиче е" - отговори виенски. а в саксията спеше възрастна скитница.

esto no es tan simple como parece