Разбирам и уважавам позициата ти. Естествено че има частни случаи, които поддържат правилото за изключенията. Няма да коментираме самотните майки с деца. Но какъв е проблема на хората с висше образование? Аз лично имам приятели, които бързо си намериха работа. Вярно, не по специалността, но какво значение има това в крайна сметка. Ако говорим, че сме в преход и става дума за оцеляване, то се оказва, че варианти има. Ама има и нещо друго а именно : "Как така, аз сам с учил незнам си колко време, не мога да работя какво да е !!!" Колко хора от СЗ имат села, земя и т.н. Ама нали е обидно да се върнат там откъдето са тръгнали и да оставят "комфорта" на порутения жилищен блок!
Малко хора опитват и търсят собствената си реализация със собствените си сили. Вярно, трудно е. Но дори и да не успееш ще кажеш "Е, аз поне опитах да направя нещо" 5% са тези, които опитват 95% се оплакват и пиат по 10 кафета на ден без да са пробвали нищо!
Аз съм от въпросното поколение м-у 30-40, но не смятам живота си за отписан! Не го смятат и позитивно настроените хора в БГ, колкото и малко да са те. Знам, че ако нещо може да се промени то зависи само от мен! И колкото повече хора излезнат от "душевния комфорт" на песимиста толкова по-добре за тази държава!
За сажаление, приятелю (позволи ми да те наричам така) незнам кога ще стане това. Иска ми се да вярвам, че поколението след нас ще бъде новото поколение на България. И това може да стане ако семейството и обществото започне да изгражда ценности у децата, така както беше по времето, когато ние бяхме малки - едно от позитивните неща на онази система, не мога да не призная.

Айде със здраве