|
|
| Тема |
 ТЪРСЯТ СЕ ГЕРОИ! |
|
| Автор | Пeпo Пpъднятa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.08.04 00:34 |
|
|
|
Благодаря на всички които казаха по някоя блага дума за моите Лондонските ми лайна. Почувстах се дълбоко трогнат. Е разбира се не броя тези като Тетка. Хора които се срамуват да пръднат не ги броя за хора- те са живи говна.
Пепо, на теб също много ти благодаря. Не съм чел тази книга на Салвадор Дали но с удоволствие бих я прочел докато се напъвам над цукалото сутрин. Моето творение ми не бе написано с цел да го надмина но се радвам че съм го направил. Друго ме гложди мене..... гложди ме като кучешко лайно на обувката ми в автобус. Нали знаеш как е- няма къде да го избършеш; смърди та се не трае и всички наоколо те оглеждат. Ей така ме гложди! То е следното:
Ние с Бона Сера се осрахме да серем насраната Стара Загора. И кво......??? Тя и без това винаги е била затрупана с фъшкии. Какъв е смисълът от всичко това ако не послужи за нещо по-голямо. В крайна сметка град като Лондон заслужава да бъде осран. Но ако това е вярно за Лондон, то тогава какво да кажем за смрадливата ни столица.
Да, да знам какво ще кажете. Че тя си е осрана. Това обаче не е стриктно вярно. Да, вярно е че има по някоя диария по тъмните улички но къде да дрищят хората като са се посрали от пиене в събота. Софиянци не биха се съгласили с вас. Те биха казали че София е "осрана" само в преносен смисъл дори и ако са затънали до езика си в лайна. Но този въпрос можем да го разгледаме в нова тема наречена "София- осрана но не смърди". Та въпроса остава:
Осрахме Лондон а не София. Защо?
Това си е жива грешка за мен. Трябваше май да е в обратен ред. Патриот ли съм аз или не. Ето върнах се от Англия- върнах се при теб Българио. Защо не те осрах първа!!! Но какво да се прави- стореното- сторено, бития- бит и.т.н
Ето моят призив към вас неподозирани герои:
ГЕРОИ!
Да осереме Хародното Събрание!
Няма да е лесно както в Лондон. Голяма подготовка ни чака. Ако някой има връзки в някой склад за найлонови торбички, моля незабавно ми кажете- нямам намерение да нося стоката си на ръка. Всички доброволци нека да помислят най-добрия възножен начин да се срешнем без да се компрометираме- в момента не мога да мисля за това. Сега мисля за друго. Докато си го мисля това "другото" усещам неприятен остър допир на оттеглящо се навътре лайно. Това е така защото си мисля: Ами ако този път ме хванат?
Ама съм и аз един герой. НоЛондон беше тренировка- Аз ще се жертвам за родината.
| |
| |
| 
|
|
