аз бягах. при това без изобщо да ме гонят. щото го правя в къщи. а перманентното ми къщи е срещу софийските гробища. тихо място, много подходящо за тичане сутрин. бонуса е един приятен философски поглед върху живота през целия ден.
та когато пристигнах в стара загора, първата сутрин реших да тичам. важно е да се отбележи (не че ме оправдава, но все пак...) е, че не познавах града и че живеех до блока на бкп-то. и така - първата сутрин се юрнах по първите попаднали ми пред погледа улици. тичах. много приятно с изключение на факта, че всеки, който ме виждаше спираше, втренчваше се в мен, а някои дори се обръщаха. същата реакция наблюдавах и на втория ден. после споделих в офиса, а колегите ме попитаха:
- ама ти къде тичаш?
и аз започнах да им изреждам имената от табелите, които бях видяла:
- отец паисий, столетов, цар симеон....
и те придобиха вида на хора, вечеряли с гъби орландовки:
- ама това са главните улици!!! там никой не тича!!! късмет, че никой не те е хванал, мислейки си, че си откраднала нещо.
и някакси притеснена от това внезапно внимание рано сутрин прекратих опитите да бягам в стара загора.
после разбрах, че хората тичат в аязмото (супер яко място ), но ....

esto no es tan simple como parece