да си призная очаквах такова мнение

не мога да кажа, че по принцип не съм съгкасна, но по принцип звучи твърде общо, а би следвало да съм по конкретна

може би защото твърде емоционално приемам всака нарочена дата за "символичен празник"

аз не чувствам нещата задължителни и демонстративни

може би заащото съм жена и никой не очаква от мен да правя протоколно неща , за да не обидя някого

за обичащите се мъж и жена , кой би оспорил, но къде няма бури и дъжд, не грее вечно слънце, ще ни изгори

а това е повод за особен, extra магнетизъм

нима на тази дата не сияем повече, не сме по-женствени и ... е, аз поне се чувствам така , нещо подсъзнателно ме предразполага и пак и днес и утре бих обичала любимият мъж, но точно на 8 март никой не може да ми отнеме този заряд

на 1 март чувствате ли се длъжни да подарите мартеница на всеки или на рожденния ден да поздравите всеки

всеки би следвало да има доблестта да избере на кого какво и колко, или ако не доблест играят интереси

все пак за мен "празникът" е чудесен, просто защото е празник

танцувай по ръба на острието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите