|
|
| Тема |
 ЛИПИ В ГРАДА |
|
| Автор | ATLilava_feq (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.09.02 14:08 |
|
|
|
Здравейте! Аз съм на 20 г. и не наричам себе си поетеса.
Но толкова обичам града си,
че от тази обич се родиха стихотворенията ми и тази малка проза.
Надявам се някой от вас да ме подкрепи и да ме допусне до себе си!
ЛИПИ В ГРАДА
Живял ли си в Стара Загора? Бил ли си там, когато цъфтят липите? Ще ти разкажа за една майска разходка.
Петък следобед е. Решаваш да се разходиш из града. Вън цъфтят липите и всичко е в зелено.
Излизаш. Ароматът на липите веднага те грабва. Майското слънце те докосва по гърба. Имаш чувството, че току-що си изпил един горещ липов чай, а ароматната му топлина се разлива по цялото ти тяло. Вървиш, наслаждавайки се на това чувство, докато не потънеш по-дълбоко в него. Вече усещаш някаква сладост в устата. Естесвено! Виртуалният чай е бил с мед. Не, това не е мед. Това е… Аромата те унася в почти любовен танц – романтичен и лек… Започва да издига душата ти на крилете си. Усещаш, че всеки момент може да ти се случи нещо хубаво. И ти започваш да го очакваш. А очакването винаги възбужда сетивата ти. Зарежда те с по-голямо желание. Реалността се слива с фантазиите ти. Мислиш за нещо… за някого… Сякаш днес ще срещнеш голямата си любов. Тя те чака зад онова липово дърво. Не там – зад следващото. Не, зад онова другото… И ти бързаш към нея. Сърцето ти се изпълва с трепет. Още не си я достигнал. А желанието да го направиш се засилва. Очакването възбужда тялото ти все повече и повече. Целия се изпълваш с пламък, с желание. Не можеш вече да чакаш. Ще се пръснеш! Поемаш дълбоко дъх.
Чак сега осъзнаваш, че си се върнал до дома си. Трябва да се прибереш, а не ти се иска. Знаеш, че в панела няма да ги има тези чувства. Сърцето жадува да остане под липите, но разумът нашепва: “Влизай!” И ти влизаш.
Вече си решил. Утре ще излезеш пак. И всичко ще се повтори. Топлият чай с мед, полета върху крилете на аромата, очакването на голямата любов, възбудата… Не можеш да чакаш до утре. Ще се пръснеш!
09.03.2002 
Сигурна съм, че има мнозина старозагорци, обичащи града си колкото мен. Където и да сте: "За Бога старозагорци, обединете се!"   
| |
| |
| 
|
|
