Признавам си, че нещо се бях сдухал и напълно решил да ....абе, не му е тук мястото да ви казвам какво. България -2005 е кофти място за живот. Понеже аз много мълча и понеже като мълча, имам време и да мисля, то аз го правя и стигам до едни тъжни изводи.
Всъщност, мястото България и мястото Стара Загора е доста приятно. Успешно преживяваме. Дори и аз. Но другаде ми е мисълта...
Виждате ли бъдеще в тази страна? Виждате ли онова нещо, което му викахме “бляскавото утре”...
Можете ли още да мечтаете? Аз се отучих от това. Доколкото мечтах, стига толкова разочарования. Наистина ми стигат.
Мечтите ми опират до един пакет локумени вафли за 40 стотинки, пълна химия, но си го харесвам този заводски вкус на ягоди. Един такъв пакет хапнах днес на стълбите на Билла, чакайки един приятел да дойде да ме вземе и да ми разказва как е ТАМ. Наистина ми се иска и да помечтая и за нещо друго. Примерно за това, че като стана на 70, пак да мога да карам колело. И да имам спокойни старини. Както и жената, която ще обичам и бъдещите ми деца. Ако това стане.
Трудно бих приел да събирам пари цял живот и да ги пратя в чужбина, за да бъда сигурен, че те няма да бъдат просто поредното “изгубено поколение”...
Нас ни загубиха. Или ние сами го направихме, уж в някаква саможертва за някого.
Казаха ни, че ще постискаме коланите и ще мине. Още стискаме коланите, стискаме и очите. Към началото на това хилядолетие се оказа, че вече сме и горди от това стискане. Че там преяждат с хамбургери, а ние гордо си ядем доматите и сиренето и компенсираме другото със топъл хляб. И упорито твърдим, че нашият “лайфстайл” е истински. Сигурно е истински, ама не ви ли се прияжда и малко синьо сирене понякога?
И така ще минат дните ни, от заем до наем, от наем до заем, от заплата до разплата и от аванс до поредния скърпен месец, година, живот...
Нещо загубих смисъл на живота си. Вие къде го намирате?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите