|
Ще ти отговоря с един друг тандем, тандемът между бедните страни и евтината работна ръка и тандемът между богатат САЩ и "евтината" скъпа работна ръка!
СКЪПАТА ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА
Както Мечът разбира тези дни, в САЩ работната ръка е много скъпа. По анкети измежду водачи на американски фирми, много предприятия оперират в хроничен трудов недостиг заради цената на работната ръка. В магазин няма касиерки? В автомобилен сервиз няма механици? В промишлена фирма няма инжинери? Вината е в скъпата работна ръка. Самите анкети, уверяващи ни в това, са провеждани от консултанти по "управителска стратегия" - които в САЩ започват със заплати, редовно надвишаващи професорските! От другата страна, измежду анкетираните, хленчещи от цената на труда в САЩ, са наредени хора, за които годишно увеличение на 6-цифрени заплати от 25% е приемано за "скромно", а 100% - за "подобаващо". Без нито дума за скъпа работна ръка в тези среди! Основният симптом за скъпа работна ръка е трудовата компетентност. Логично е, че щом назначаването на човек е толкова скъпо, изискванията за квалификация ще са завишени. Друг симптом за скъпа работна ръка е ефикасността в нейната употреба. Ако работодателят се е нагърбил да плаща високата цена на труд, той би се опитвал да извлече максимална полза от него, нали? САЩ са пълни с анкети и проучвания и статистики по горе-казаните симптоми. Но аз лично нямам време да се занимавам с тях - защото все повече от моето време бива гълтано от интересни проблеми. Интересни, на фона на скъпата работна ръка и очакваните симптоми. И какви са тези проблеми? Ето няколко, измежду многото други: Примерно, служителка във Форд Кредит няма представа за формулата, която начислява лихва върху заем. Това не й пречи да настоява, че грешни изчисления са вярни! Защото са по "правило 96". Нейната началничка също повтаря за "правило 96", и също няма идея за неговата формула. Тяхният началник си призна, че не бил специалист по счетоводство - за разлика от неговите подчинени… Бил специалист по… деловодство. Но обеща да поправи грешката "от уважение към клиента", и защото по това къде и какво работя бил убеден, че съм силен в математиката… А завчера други "специалисти", от Провидиан Финансова Корпорация, се оплетоха в тяхното си счетоводство; с тях пък трябваше да поправям грешка с периодичността на лихво-числене: три различни служители "изчислиха" три различни периода… Примерите на парадоксална липса на квалификация, в условията на скъпа работна ръка, не завършват с банките и кредитните фирми. Аз, поне, от години не съм срещал Началник Отдел Поправки в автомобилен сервиз, фирмен или друг, да знае английски правопис! Да не говорим за аритметиката и четенето на осигурователни контракти от деловите отдели на здравни заведения! Да кажем, здравните работници "грешат" от безсрамна алчност. Но пък другите грешки, по банки, кредитни фирми, автомобилни сервизи, и т.н. обикновено са само-ощетяващи, в пари , в рекламаций, и в отблъскване на клиенти. А ето и примери от областта на услугите - в чието качество, ако вярваме на шума около нас, най-личат симптомите на скъпата работна ръка в САЩ. Минала Събота фотографът в Хърст Замък, край Сан Симеон, Калифорния, не знаеше как да премахва със светкавици сянки от симулиран фон. Когато се оплаках на момичето (завършваща гимназистка) зад фото-щанда, тя посочи, че нашата снимка има същите сянки както другите снимки; значи не е по-лоша от тях… После смънка нещо за слънце и облаци, и ме остави в съмнение дали тя някога бе разлиствала гимназиални учебници по геометрия и физика. Дребен пропуск, тези сянки, но приложен на снимки от Д16 всяка, в стотици на ден, добива сериозност. Защото доста от сниманите туристи не купуваха развалените снимки - а учтиво и мълчаливо ги оставяха в кошчетата за смет на фото-щанда. В самия Сан Симеон чиновникът в мотела изчисли, че цена за стая от Д70, намалена с 10%, пада до… Д62. А келнерката в ресторант ни донесе напитките в чаши, които тя бе хванала за отворите - и почти ги бе похлупила с дланите си… Не си направихме труда да възразим - едва ли щеше на зряла възраст да възприеме принципите на хигиена. Всичките изброени примери ме карат да се замисля дали действително работната ръка в САЩ е скъпа. Работодател, плащащ скъпо за труд, няма да търпи служители с куцаща квалификация и разпиляна ефикасност. А че служителите, с чиито грешки си губя времето, изобщо не възнамеряват да запушват квалификационните дупки, довели до грешките и влачещи срамни поправки и извинения - това е очевадно. Защото подобни дупки, незапушени, съществуват от години. И нежеланието за само-подобрение - или апатията към подобни провали - е ключов симптом на не скъпа, а на твърде евтина, зле-платена работна ръка. Което води към логичния контра-въпрос: Възможно ли е трудът в САЩ да е толкова ЕВТИН, че ВЪПРЕКИ подбиваната трудова производителност от неквалифицирани и неефикасни служители, заради мащабността в американската икономика работодателите пак да са на печалба? Този въпрос вече дава "неправилен" отенък на тази статия, под сянката на планините от анкети и проучвания и статистики, тръбящи колко стремоглаво расте цената на труда в САЩ. Значи не е зле да спра и мълчаливо да си зачовъркам математиката. Да си изчислявам, примерно, какво представлява за тази година 3.9% увеличение в заплащането на работещите в Боинг - спрямо увеличението от 251% в заплащането на тяхния президент, г. Фил Кондит… Или да размишлявам над други подобни съотношения, на тема скъпата работна ръка в САЩ.
|
САЩ 1 [re: Cлaв]
