Ами текста на песента е на Алеександър Петров ако не греша , доста е образен и е нормално да извика различни картини. Как беше : "...за мнозина навярно е скучен"? Тук "трамваи и коли не звънят
и реклами неонови няма,
тук по тъмно започва деня
и завършва със първа програма..."
Има го това, че понякога вечер е празно и тъмно. Но по-скоро през зимата. Знаеш ли , че през лятото в петък и събота вечер (често и в останалите дни) просто няма къде да седнеш. Толкова кафенета по центъра, заведения, и препълнени. Пълно е с млади хора. Стара Загора вече живее динамично, това са си мои наблюдения разбира се. Пиша го без да страдам от някакъв болестен местен патриотизъм. Всеки град си има своите силни и слаби страни, своята специфика. Виждал съм и София в събота и неделя. Имал съм чувството, че е настръхнала и уморена. Сиви утрини, окапали листа, разнасяни от вятъра. Хора, стиснали устни и гледащи в нищото. Такава съм виждал София. Напомняла ми е пияница с махмурлук. Е, познавам я и от другата страна - блясъка, усмивките, лъскавите очи на момичетата. И други картини, които в послединте години остават назад, в паяжината на миналото. Там където са студентските години. Където е надеждата, оптимизма. Мисълта за бъдещето...Когато човек е на двайсет и..., учи или завършва и ще поеме напред.
Много се разприказвах май.