На мен определено не ми стига времето. Четох тия дни някаква статия, ще те излъжа за какво беше, в нея нещо ми направи силно впечатление - за хората, които закъсняват. Това понеже аз. Оптимисти бе! Щастливи! Надявали се за един час да напазаруват, да вземат детето от градина и още три-пет неща. Надежда! Надяват се! Живеели дълго ли беше, признак за интелигентност ли беше, някакво хвалебствено заглавие, не помня в каква посока. Въпросът е, че закъсняващите си били ок. Ми не стига. Какво да направя. Не стига. Нямам спомен някога в живота да съм се чудела какво да си правя времето, все е имало нещо да върша. Предполагам, че с възрастта и повечето отговорности го избиваме по-често на съвест и така забелязваме, че ох да имаше повече време. Но и умората се трупа, нито мога по същия начин да търча, нито да будувам както на младини. Съответно технологичният срок за изпълнение на задачите се разтегля. Ами голяма работа. Колкото - толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- - - -
А казах ли ти, че се радвам да те видя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ти се радвам. Чакай-чакай. МНООООГО ти се радвам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом времето не ти стига, значи животът лети. А това е чудесно! Пък и ми звучиш добре! Да си здрава и щастлива, за много години!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!