За неизменно вярно се приема, че трябва да се прощава. А аз го смятам за погрешно. Да разбереш мотивите на някого, да се размислиш откъде му е дошло - да, може и го правя. Това разбиране обаче да послужи като оправдание за нещо лошо, да махна с ръка и да простя, понеже така казват хората, било благородно и щото така трябвало - ми не, не ми се получава.

И в тая връзка - ти казваш, че лошите хора са просто увредени. Това е чудесно за теб, освобождава те от безпокойството, че в даден момент непременно ще пострадаш. Всички хора са добри по подразбиране и само маааалка случайност може да те нарани, някой недостатъчно обичан. А аз съм убедена, че част от хората са натурално зли, без разни сърцераздирателни оправдания. Това не прави живота по-лесен, но по някакъв особен начин пак носи спокойствие - да, има лоши хора, да, нещо кофти може се случи, но това е положението, и не е краят на света.


Нещата, които си носим и в които сме си избрали да вярваме, правят нашето лично пътуване по-добро. Няма да свършат работа на всеки друг, не и по начина, по който помагат на нас.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!