В отговор на:
Кога ви идват глупости в главата?
Различно – понякога сутрин, понякога по обед, понякога вечер, а понякога дори и насън.
Напоследък са ми влязли бръмбари в главата да правя упражнения вкъщи и да си готвя разни елементарни манджички (вместо да прекосявам цяла София до фитнес залата и да оцелявам на шиштауци и Макдоналдс сандвичи), защото така хем ми излиза по-евтино за единица килокалория, хем имам контрол върху качеството на ястията... Кой да знае, че готвенето може да е такова забавление!
Вчера имах обсесията да си приготвя ориз със зеленчуци и свинско.
Започнах деня маниашки, както винаги – с 8 набирания, 43 лицеви опори, 50 специални коремни упражнения и 40 клякания – след което закусих натрапчиво с 3 полутвърдо сварени яйца, няколко бучки сирене и сока на един изцеден лимон.
Яйцата готвя като ги добавя със супена лъжица към вряща вода и ги варя за точно 7 минути, след което изцеждам горещата вода и ги заливам със студена, за да се спре процеса на готвене. По този начин жълтъкът става твърдо сварен отвън и рохък в ядрото. Съдът има вместимост 12 яйца, така че едно такова готвене ми стига за около 4 закуски, тъй като редувам по 2 и 3 яйца на закуска, а понякога давам едно на Душока.
Обратно към ориза...
В една чиния сложих нарязано на кубчета половин кило свинско и го овъргалях с ръцете си в олио; в друга – три ситно нарязани глави лук; и в трета – една огромна нитратена червена чушка, три малки зелени люти чушки, три възголеми моркова, един настърган на едро картоф и една кафяна чашка стерилизиран грах.
Запържих на максимална степен една водна чаша ориз до златисто и го добавивх към три чаши вряща вода в една тенджера, щедро посолени с обикновена йодирана сол. Докато оризът се готвеше, запържих месото (също на максимална степен) до осъществяване на – така че да има вкус на опечено, не само на сварено... Без малко да го изгоря. Запърженото месо добавих към врящия ориз, който по това време почти беше поел водата. След това запържих лука до покафеняване (отново на максимална степен) – карамелизирайки захарите в него и придавайки му допълнителен вкус – и го изсипах в тенджерата с месото и ориза. Накрая турих съдържанието на третата чиния (онази с нитратената чушка) в манджата, разбърках ястието, за да се запознаят вкусовете и ароматите в него, намалих силата на котлона до 3 от 14 и позволих на времето да свърши останалото. 1 час по-късно месото вече беше крехко. Завърших гозбата с 3 скилидки ситно нарязан чесън и листата на половин връзка магданоз.
Получи се леко пикантно вкусно блюдо, обаче една идея по-мазничко и с разварен ориз. Следващия път би трябвало да сваря ориза отделно и да го добавя накрая към вече сварените месо и зеленчуци.
|