Не става дума за обръщението към теб, а за начина, по който си му го казал.
Явно не умееш да говориш с хората по човешки. От онези дни ти казах, че не се тръгва с рогата и със закани, а с прости думи : Моля те, по-добре е да ми казваш по име.
Лесно, просто и нормално като комуникация.

Всъщност проблемът е в теб, като как ще се възприемеш. Щом една дума те прави дядо, значи си дядо откакто си се родил. Има млади старци и стари младежи. Ти си от вторите, май.

Аз съм горда да се нарека баба. Е, зетя ми казва по име, но не защото съм му казала така. Просто като се запознахме започна така да се обръща към мен и до сега. Нормални човешки отношения и обръщения.

А внуците по име ли се обръщат към теб?