|
ти:
всички ние сме несъвършени хора, подвластни понякога на своите емоции.
и пак ти:
а между другото точно това е ценното, че не сме роботи
да те успокоя, че си типична жена - изпълнена с противоречия
казваш нещо и сама го оборваш после
аз се чудех дали за първото да се "хвана", но ми се видя излишно
за това, че Все пак живота е в реала - нима аз не съм писала много пъти, че истински важните неща и хора са в реала?
но пък и тези хора от реала, които са ни скъпи, не би ли трябвало да ни оставят комфорта да присъстваме някъде другаде във виртуала без това да се отразява на истинските отношения, които имаме
аз много бих се бунтувала, ако едното влияе на другото
иначе ако това тук влияе, после някакви разпри със съседите биха влияли на отношенията ни, това, че колега пожелава успех, после това, че някой ми свирнал от някой строеж или ми бибитнал с клаксон, или ако някоя сервитьорка надвеси деколтето си над него... /говоря по принцип с тези примери/
щом едни отношения са истински, то странични и маловажни неща не би трябвало да се допускат да дават своето отражение, защото иначе безкрайността би погълнала зрънцето истинско, което трудно се среща
дай да зачеркнем всичко, което би повлияло? а защо допускаме да влияе?
може ли да се самоизолираме от света. това какво би запазило?
говоря си от моята камбанария, от позицията на моя опит, характер...
все пак не е едно и също работно място тук, а все едно сме в 1 кафене... да прави кой к`вото ще на съседната маса, тук може да е весело, непринудено, приятно, топло, сърдечно и... наздраве
п.п. имаше някога магазини 1001 стоки. в постовете ми вече има по 1001 правописни грешки.Редактирано от holi_day на 08.08.19 14:47.
|
Re: И сега какво [re: ShokoLada]
