За любовта забравих! Сетих се за майка ми и се разсмях.

любов щом нямате, нищо не сте - на мен не ми харесва!
Чудесно е, прекрасно е, и да по дяволите, жадно и жестоко необходимо! Обаче айде да не съм нищо, ако нямам любов. Ми не се е получило, не е станало, не си срещнал човека. Да решиш, че за нищо не ставаш и да седнеш да мреш ли?! Недейте така. Надеждата и вярата не са нещо случайно! Все някой някъде който и да си, те обича. /Това не лично към теб, а изобразително./ Какво ако не е партньор и не е оная близка душа, която да живее с теб, да диша с теб и да споделя всичко в живота ти. Все пак храни сърцето. И ей така, по пътя, вземеш си намериш любовта!

Представяш ли си - поглеждаш човек и си казваш: "Гледай го тоя моля ти се, няма любов до себе си, ужас! За нищо не е!" Съвсем съм сигурна, че няма да го помислиш по тоя начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите