|
Тема |
Re: Бъдеще [re: Trickyy] |
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
|
Публикувано | 07.07.19 07:35 |
|
|
Това, заради и което не паднах духом, когато вече бях много изморена, беше следната картина - синът ми ме беше хванал под мишните, завърташе се и ме преместваше
И в тая ситуация аз питам - откога не сме танцували заедно? И отговорям си - миии от твоя бал, мире
Май едно от най-ценните неща, които имам е чувството за хумор. Дори понякога да е нелепо или неразбрано, направо е спасител в критични ситуации.
П. П.
За тубата с капачки във фоайето
Никъде няма такива кампании, но и нас тези туби са навсякъде. По едно време смятах да пусна тема...
Та като се бях проснала напълно хоризонтално се опитах поне са седна. По чистия гладък под не беше трудно да се плъзна и някак да се облегна на стената, но коляното никак не можех да държа в положение да не боли толкова.
И поисках от втурналите се на помощ съседи да ми дадат тубата с капачки легнала и все едно беше възглавница под коляното, за да е сгънато
Беше трагикомично
Особено като добавим това, че организирана съседка ми донесе 2 бастуна да съм си изберяла единия и започна да ме оборудва с мин.вода, сухи и мокри кърпички. Мъжът ми се бе качил да ми вземе документите, а около мен се събраха. Мани, мани а мъжът, който отвори вратата чакаше да види с какво може да помогне.
Като казвам, че все пак хората са добри, го и вярвам
|
| |
|
|
|