Сън сърф / Контакти / Споделено

Отдавна не бях сънувала ярък и подробен сън. Не вярвам в съногадателство но ето какво сънувах снощи,ако някой вярва да каже.

Намирам се на плаж, страшни вълни! Почвам да карам сърф сякаш винаги съм можела. Реално не съм карала и нямам никакво намерение, страх ме е и не ме влече.
В съня сърфирам много майсторски като плажът е явно специален сърфистки и вълните са хем огромни хем удобни за целта.Другите сърфисти като ме видяха взеха да излизат на брега и да ми се дивят от там. Това и сама мога да си го изтълкувам като мое желание за още повече внимание наяве.
Движа се с голяма скорост в улея на вълната успоредно на брега, а сърфистите и останалите зяпачи търчат по брега заедно с мен и не си гледат в краката. Групово се пльоснаха в река вливаща се в океана, заприлича ми на Ропотамо. Там имаше накацали по бреговете рибари, които изреваха че им плашат рибата и настана голям тупаник. Тогава и аз приключих със сърфа и излязох на брега да погледам шоуто. Бързо ми омръзна и тръгнах към плажно барче наблизо с дизайн като дървена барака омотана с рибарски мрежи. Пиеше ми се кафе фрапе. В живота го мразя, но експертите ще кажат защо на сън ми се е припило. Както си вървях по пясъка със сърфа под мишница и покрай мен още по-силна вълна излезе на брега и отнесе барчето заедно с няколко клиента в него. Това и сама си го изтълкувах как подсъзнанието ми ме е спасило от гадното фрапе.
Сложих сърфа сред останките и седнах на него да си почина. Наблизо собственикът на барчето виеше проклинаше съдбата и най-вече че няма застраховка за природни бедствия. Опитваше се да събере пръснатите пластмасови чашки за еднократна употреба. Успя да спаси и тоалетната чиния,която се оказа без драскотина от инцидента. Помъкна я нагоре към високия бряг на реката на по-далечно от вълни място. Там тя му се изплъзна и се изтъркаля надолу, бухна във водата като изплиска няколко души които си бяха запалили огън да си пекат наденички и да гледат продължаващия бой между сърфисти и рибари. Изтласканата от тоалетната чиния вода плисна и върху надениците и угаси огъня. Стори ми се странно как не са забелязали че на метри от тях е минало цунами,което сигурно ще го покажат довечера по телевизията. Моментално скочиха да бият собственика, но като видяха колко е пострадал с бизнеса го оставиха на мира.

Настройвах се да покарам още малко сърф, когато до мен сякаш изпод земята изникна един костюмар. Учудващо не беше мокър обаче не се замислих над философската страна на въпроса, нали беше сън. Този носеше голяма кожена чанта като на фотографите и ми подаде визитна картичка. На нея имаше намацани някакви арт-щуротии и написано нечетливо с възможно най-изчекнатия шрифт. Дори не се помъчих да го разчета, а той ме гледаше изпитателно сякаш очакваше да зяпна като разбера кой е той много велик. Аз само отбелязах детайл как някои букви на картичката са доработвани на ръка с химикалка, като да не е харесвал съвсем шрифта.
Оказа се един от най-великите фотографи специализирани в снимане на добри сърфисти и предложи да ме снима. Великодушно се съгласих.

Снимането се състоеше в това да закрепи по една камера отпред и отзад на сърфа ми. Като извади бормашина вече почнах да съжалявам. Той набързо проби няколко дупки в дъската като не спираше да мърмори колко некачествен сърф съм имала и дупките стават неравни и ронещи се, може винтовете да изпуснат. Завинти двете камери и ги настрои. Вдигнах сърфа, който с тях беше станал много тежък щеше да ми откъсне ръцете докато го носих към океана. Плахо отбелязах този факт, но кстюмарът каза да не се притеснявам няма да потъна, тествано е, най-важното да пазя камерите да не се повредят че са ужасно скъпи. До устието на реката приличаща на Ропотамо видяхме как боят е престанал и участниците са натъркаляни на пясъка вързани със свински опашки, беше дошла полицията да потуши.
Това ме зарадва, защото нямаше да има нагли сърфисти да ми се пречкат докато аз карам мъчейки се да изглеждам максимално фотогенична. Точно и подходящи вълни започнаха да излизат.

Оправих си прическата и се пуснах в голяма вълна. За щастие сърфът не тръгна да потъва под мен, а сякаш беше станал по устойчив с тежките камери. Всичко вървеше добре и се кефех, мисля добре изглеждах на предната камера! А и на задната... С крайчеца на окото си видях как костюмарът на брега размахва ръце и ми крещи нещо неразбираемо като ми сочи към носа на сърфа. Видях винтовете на предната се бяха разхлабили тя хлопаше, а-ха да падне! Той си гледаше на таблета понеже камерите предаваха безжично в реално време какво записват.
Опитах се да не правя онези характерни за сърф изкуството чупки в кръста за да не излети камерата. Опитайте се да не правите чупки в кръста, когато се налага, много е болезнено и спазмично!

Крясъците на костюмара станаха още по-силни като вече сочеше зад мен и май викаше- заднатааа, заднатааа! Нямаше как да се извъртя назад да погледна без да загубя равновесиа и затова се наведох и погледнах между краката си. Задната вече я нямаше!!! Онзи съвсем изперка и аз вече си мислех дали да не поема направо в открито море с надеждата да се скрия от него на островите Галапагос. Тук насън се усетих че се намирам някъде на брега на Тихи океан.
Той продължаваше да крещи и да тича успоредно на мен без да гледа напред. Сблъска се с полицая който в този момент броеше проснатите арестувани за да пише протокол и това беше квалифицирано като опит за покушение. Сътоветно и костюмарът фотограф се оказа също проснат до тях.

Тъй като полицаите почнаха да гледат към мен, а то и нямаше никой друг сред вълните, аз се направих че следвам вълната нататък колкото мога и се отдалечих.
Излязох благополучно на едно пусто място на брега. Предната камера устоя и си казах че тя ще ми е компенсацията за неприятната случка. Дръпнах и много лесно винтовете се измъкнаха от некачествената ми дъска. За да не ме заподозрат че нося нещо скъпо и крадено докато се прибирам в хотела вече отдалечен на няколко километра, си свалих горнището на банския и увих камерата в него.

По обратния път се разминавах с хора които ме гледаха втрещено. Аз с едната ръка държа сърфа, с другата сутиена. Сетих се да се правя че го изтисквам от водата, би трябвало да изглежда по-естествено поведение. Но хората се обръщаха и след мен! Това го забелязах от сенките им и по звука на променената им походка. Загадката почна бързо да се разплита, когато усетих долнището на банския ми леко да се смъква, нещо ми тежеше отзад. Оказа се задната камера! При едно от бурните подплясвания на вълната под сърфа, камерата изхвъркнала от хлабавите винтове и някак се закачила отзад на гащичките ми. Това вече ме изпълни с щастие! Имах си две хубави камери.

Сложих и втората камера в сутиена и продълих до хотела като нарочно правех чупки в кръста при всяка крачка за да противодействам профилактично на потенциалната мускулна треска,която щеше да ми дойде заради неестественото въздържание от чупки по време на злополучното сърфиране. Пак си ме болеше макар и по друг начин!

Като се приближих до хотела, направо оставих сърфа до контейнерите за боклук, защото с дупките и нали се оказа некачествен.
На рецепцията почках докато си взема картата за достъп до стаята. Нали разбирате нямаше къде да я държа като карам сърф. Защото имаше опашка заради някаква група за психологическа взаимопомощ от двойки за разрешаване на семейни проблеми. Имах чувството че всички са се втренчили в омотаните със сутиена камери и умирах от страх да не разберат че са незаконно придобити...
Не! Това последното си го измислих и вие сигурно не ми повярвахте, но би била добра добавка към съня ми.