понякога ТЕ нямат нищо един за друг,
ни лица,
ни душа,
ни сърце,
нито думи, звук, стон,
нито поглед, жест, кимване,
още боли от думите,
още помнят делата,
още тъгуват по разрушеното...
изгубеният се хваща
за дребното,
за малкото камъчe...
заслепен
не вижда събитията,
не усеща чувствата,
не долавя настроенията на другия.
или точно обратното -
иска отново и отново да има усета за другия...
понякога просто няма път за връщане на НЕГО към НЕЯ,
нито ТЯ, нито ТОЙ ще направят крачка един към друг -
някак е минало времето за прегръщане
ще мине и времето,
когато бушуващото ще стане пак гладко море,
приютяващо само отблясъците на изгрева
и далечен, далеч силует на НЕЯ и НЕГО,
обърнати с гръб един към друг
и всеки стъпил в живота си
понякога...
holi_day
|